Финансов речник

Адвалорен данък

Дефиниция на думата: (Адвалорен данък)

Адвалорният данък е вид пряк или косвен данък, при който данъчната ставка се определя въз основа на стойността на облагаемата стока и най-често той се изразява като дял (процент) от нея. Наименованието на категорията идва от латинското ad valorem, което означава „въз основа на стойността“. Адвалорните данъци могат да бъдат както централни (важащи за всички на територията на една страна), така и местни (наложени от една община) и както косвени (когато са във вид на акциз), така и преки (какъвто е случаят на данъка върху имуществото). 


Облагането на широка гама от стоки, продукти и услуги може да бъде под формата на адвалорен данък. Това е така в случая на много видове акцизи, данъкът върху имуществото или на други стоки. Може би най-популярният представител на адвалорните данъци е данъкът върху добавената стойност (ДДС), при който данъчната основа е стойността на обменяната стока или услуга, върху която се начислява ставката на данъка, възлизаща на 20% (към 2019 г.), чрез което се определя и крайната цена на сделката, ако не се дължат други данъци. В случая на България, почти една четвърт от всички събрани данъци в хазната идват именно от ДДС.


Пример как се начислява адвалорният данък върху недвижимите имоти в София:


Според действащият към 2019 г. регламент, този вид облагане има ставка, възлизаща на 1,875‰ oт данъчната оценка на имуществото. Ако тя е 100 хил. лв., то годишният данък върху недвижимите имоти, който дължи собственикът на това жилище, ако изключим от уравнението останалите дължими такси и налози, възлиза на:


100 000 х 0,001875 = 187,5 лв.


Така, чрез просто умножаване по цената на продукта, може да се определи и размера на ДДС към нея и т.н.


Почти всички акцизни стоки също се облагат чрез адвалорен данък или имат и адвалорен компонент на данъчната ставка и поради тази причина фискалната политика, насочена към тази категория данъци, е особено важна за всяка държава. Освен това управлението на адвалорния и специфичния (ако има такъв) компонент на акциза върху някои стоки може да се използва като лост за насочването на потребителите към или обезкуражаването от консумирането на определен сегмент от конкретна стока. Това се наблюдава при цигарите например, които се облагат и с двете ставки и при които промените на тяхната относителна тежест може да създаде относително покачване или спад на цената на по-скъпите вносни цигари или на малко по-евтините български такива.