Финансов речник

Депозит

Дефиниция на думата: (Депозит)

 

Във финансите терминът депозит може да носи различни значения, в зависимост от контекста на отношенията между двете страни. Ще разгледаме всяко от тях по-долу.

  1. Банков депозит

В банковото дело депозит е вид сделка, при която едната страна (вложител; депозант) предоставя активи, които другата страна (депозитар) се задължава да съхранява. Макар по принцип да е възможно да се правят всякакви видове депозити, включително и на земеделска продукция, в случая на банковите депозити обикновено става въпрос за поверяване за съхранение на пари. Депозити могат да се извършват както от индивидите, така и от представителите на частния и държавния сектор. 

В съвременната финансова система депозитите носят доходност под формата на лихвен процент на вложителите, който обикновено се представя като годишна лихва. Често целта на депозирането на активи, освен тяхното съхранение, е чрез лихвата върху тях те да донесат определена доходност, която обикновено трябва да е просто по-висока от годишната инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени. На макроикономическо равнище депозитите играят изключително важна роля в икономиките, тъй като на практика те са сред най-популярните форми на спестявания. Затова динамиките на депозитите се следят както регулаторите, така и от анализаторите и могат да дадат представа както за ликвидността на финансовите институции, така и за други стопански индикатори като склонността към спестяване.

В зависимост от срока, за който активите се депозират, депозитите могат да бъдат:

  • Срочен депозит – при срочния депозит влогът се прави за определен срок от време (например половин година, една година или по-дълъг), в който депозантът не може да изтегля активите си, без да бъде подложен на някакъв вид санкция. За сметка на това обаче в общия случай срочният депозит носи по-висока доходност от депозита до поискване;

  • Депозит до поискване – при тази форма на депозит депозантът може да изтегли средствата си по всяко време, но обикновено получава по-ниска доходност. Все пак, ако депозитът е в особено големи размери, може някои финансови институции да наложат такса за изтеглянето им;

  • Овърнайт депозит – форма на корпоративни депозити със срок от един ден, при която се депозират големи по размер суми;

  • Депозитен сертификат – удостоверяват, че лице или компания имат определен депозит във финансова институция. Депозитните сертификати често са за големи суми и могат да се търгуват, като последният им притежател има правото да получи главницата и натрупаните лихви за периода.

  1. Депозит като залог

Понякога се изисква депозиране на определен размер от средства при сключването на някои видове сделки. В този случай депозитът означава „капаро“, „гаранция“ или „залог“ и обикновено демонстрира както възможността едната страна да изплати сумата по сделката, така и факта, че тя има сериозни намерения да я финализира.