Финансов речник

Хедж фонд

Дефиниция на думата: (Хедж фонд)

Хедж фондовете исторически се зараждат малко след Втората световна война и представляват организации на финансовия пазар, осигуряващи алтернативен канал за инвестиране. Като такава обаче възможностите, които предоставят, могат да се използват основно от професионални квалифицирани инвеститори или от избрана малка група от вложители, които внасят относително големи суми, често използвани от хедж фондовете за сравнително дългосрочни инвестиции. Именно от инвеститорите на хедж фонда се набират капиталите, с които една подобна организация борави. Друга особеност на този вид структури е, че, за разлика от взаимните фондове например, хедж фондовете са по-слабо регулирани. Често юридическата структура на хедж фондовете е съдружие с ограничена отговорност. 

Активите, в които хедж фондовете могат да инвестират, са изключително разнообразни и не се ограничават само до финансовите такива – например един хедж фонд може да притежава в портфолиото си и земя. Инвестициите от страна на хедж фондовете често са дългосрочни, а самите инвеститори обикновено не могат да изтеглят вложения капитал в рамките на една година след вложението си. Поради тази причина се приема, че хедж фондовете като начин на инвестиране на средства са слабо ликвидни. 

Характерен за хедж фондовете е и начинът им на ценообразуване. За да стимулират служителите си, хедж фондовете прилагат известната форма на компенсации, позната като “2 и 20”, при която мениджърите във фондовете получават 2% от инвестираните активи и 20% от реализираната печалба.

Стратегията, с която самият хедж фонд ще постигне доходността за инвеститорите си, трябва да бъде обявена предварително. Хедж фондовете боравят с голямо многообразие от подходи за осигуряване на доходност. Ето някои стратегии, използвани често от тях:

  • Дълъг/къс капитал – стратегия, при която хедж фондът открива както дълги, така и къси позиции с активи на различни компании в една и съща индустрия;

  • Неутрални на пазара – подобна на горната стратегия, при която обаче фокусът попада върху хеджирането чрез уеднаквяване на стойността на дългите и късите позиции. При неутралната търговия на пазара доходността по традиция е по-ниска;

  • Арбитраж – тук рискът е по-висок, като доходността произтича от търговията с акции на компании, които са придобити от хедж фонда;

  • Макро стратегия – хедж фондовете се възползват от флуктуациите в цените на активи или на основни икономически и финансови показатели в цял свят, като откриват къси позиции или дълги позиции в зависимост от очакванията си. Тази стратегия изисква изключително детайлно познаване на променливите величини при взимането на решения.

Хедж фондовете обикновено разчитат значително на ливъридж по отношение на инвестициите в своето портфолио. От това произтичат както ползите, така и недостатъците, свързани с този подход на инвестиране (ливърджът може да донесе както по-висока доходност, така и по-тежки загуби, в случай на неблагоприятно развитие на пазарите). Именно поради използването на ливъридж и в резултат на ранните стратегии на фондовете, които са се застраховали срещу негативните за тях тенденции чрез хеджиране, се е зародило и името на този вид организации. Въпреки името им обаче, целта на хедж фондовете е да максимизират доходността за своите инвеститори, което означава, че те не се ограничават да влагат средства само в активи, носещи само ниска лихва.