Индекс на потребителските цени

Индексът на потребителските цени е измерител показващ ценовите динамики на конкретни стоки, включени в предварително зададена кошница, за определен период от време – месечна, тримесечна или годишна база. В случаите на хиперинфлацията може да се използва опростена кошница, включваща по-малък брой продукти, чиито динамики обаче да се калкулират дори на дневна база, тъй като при такова състояние на цените в икономиката измененията са изключително бързи.

Тъй като измерва широк набор от стоки и услуги в икономиката (в САЩ са включени 80 хил. различни цени), индексът на потребителските цени дава ценна информация за промяната на покупателната способност на една валута. Например в случая на САЩ, която е най-голямата икономика на света, индексът показва, че от създаването на Федералния резерв през 1913 г. досега покупателната способност на щатския долар е спаднала с над 95%. Освен това индексът на потребителските цени е и индикаторът, чрез който е прието да се измерва инфлацията.

Тъй като индексът се използва за представянето на толкова различни икономически феномени, той е един от най-важните индикатори, които се следят от икономистите и пазарните анализатори.

Изчисляване на индекса на потребителските цени

Формулата за калкулацията на индекса на потребителските цени е следната:

индекс на потребителските цени = (цената на кошницата в измерваната година / цената на кошницата в базовата година)  х 100 (в процент)

Възможно е в една страна да се изчисляват различни индекси на потребителските цени. Официалният от тях обикновено включва най-широката възможна кошница стоки и услуги, за да може да бъде максимално представителен за икономиката. В България се изчислява индекс на потребителските цени на стоките от първа необходимост, които включват продукти и услуги, без които едно домакинство не може да съществува. Той, както се подразбира, е с по-стеснен обхват.

Критика на индекса на потребителските цени

Тъй като индексът на потребителските цени включва основно потребителски стоки и услуги, той на практика „скрива“ информацията за динамиката на цените в производството. Като такъв, той не измерва напълно понижението (по-често) или увеличаването (по-рядко) на покупателната способност, защото на практика изключва по-голямата част от икономиката от уравнението.

Освен това индексът на потребителските цени не измерва полезността, която крайните клиенти извличат от покупките си. Например ако преди 20 години кола е струвала 100 парични единици, а днес следващото поколение струва 200, индексът би отчел намаляване на покупателната способност, но за този период технологията в колите е усъвършенствана и включва много повече удобства и по-висока сигурност за шофьора и пасажерите му.