Ипотечни облигации

Ипотечните облигации са вид ценни книжа, обезпечени от активи (в случая – от окрупнените ипотечни кредити), емитирани обикновено от банките, които са отпуснали самите ипотеки. По този начин банката се превръща в мост между кредитираните лица, от една страна, и инвеститорите, от друга. В резултат на емитирането на ипотечни облигации банките получават ликвидни средства, а и се освобождават от потенциалните загуби, донесени от просрочените или необслужвани кредити. Инвеститорите, от друга страна, си осигуряват източник на постоянна доходност, както при една нормална облигация. Те обаче стават и приемник на риска ипотеките да спрат да се обслужват, а това не е маловажно, тъй като при спиране на плащанията от страна на кредитополучателите инвеститорите могат да понесат тежък удар, както се случи в разгара на Голямата рецесия от 2007 г., особено в САЩ. При нейното избухване именно благодарение на колосалните емисии от ипотечни облигации, които обаче бяха изключително високорискови, тъй като квазидържавните институции Fannie Mae и Freddie Mac отпускаха кредити без действителна оценка на кредитния риск на купувачите на нови жилища, от пазарите бяха заличени милиарди долари.

Съществуват два вида ипотечни облигации:

• Неделими ипотечни облигации – при тях плащанията по ипотеките се събират в общ пул, след което се разпределят съобразно дела на притежаваните ипотечни облигации;

• Ипотечни облигации на траншове – пулът от платените ипотечни задължения се разделя на отделни сегменти, наречени траншове, чиито кредитен рейтинг се оценява и въз основа на получената оценка се определя доходността на инвеститора.

Органите за финансов надзор във всяка страна определят какви институции имат право да емитират ипотечни облигации. В България само банките могат да издават такива инструменти, а дебютът им на местния пазар се състоя през 2001 г. През годините част от ипотечните облигации са търгувани на борсата, а други – като частни емисии.