Кредитор от последна инстанция

Кредиторът от последна инстанция е организация, която е способна да отпусне заеми на всички останали пазарни участници, включително и държавата, в случаи на риск от изпадане във фалит. Почти винаги кредиторът от последна инстанция е централната банка на една страна. В случая на наддържавно обединение, каквото е Европейският съюз, тази роля се изпълнява от Европейската централна банка. След избухването на Голямата рецесия от 2008 г., финансовата институция влезе именно в тази роля. Тогава тя отпускаше заеми на много от страните от еврозоната, например на Гърция, Португалия, Испания и Италия, за да предотврати фалитите на техните правителства.

Обикновено самият акт на заемане на средства от страна на кредитора от последна инстанция е силен сигнал, че една организация или банка изпитва силни финансови трудности. Затова институциите обикновено гледат да избягват подобен ход.

Когато кредиторите от последна инстанция са централните банки, какъвто е общият случай, техните правомощия включват и други инструменти, освен отпускането на заеми. Сред тях е упълномощаването на търговските банки да преустановят плащанията по депозитите, като в действителност много често това се случва чрез обявяването на банков празник. По този начин на практика се спира банковата паника когато тя заплашва да доведе до неплатежоспособност на финансовата система. Това е силно вероятен риск, особено в система на банкиране с частични резерви, при която банките по презумпция отпускат немалка част от депозираните при тях средства като кредити.

Понякога е възможно някои функции на кредитора от последна инстанция да се изпълняват от организации, които са различни от централната банка. Такъв е случаят например с Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България. След фалита на Корпоративна търговска банка и за избегне системния фалит на банките, институцията изтегли държавно гарантиран кредит в размер на 2 млрд. лв., с които инжектира ликвидност в Първа инвестиционна банка. По този начин фондът на практика влезе в ролята на кредитор от последна инстанция.

Наличието на кредитор от последна инстанция е сериозна предпоставка за поемането на твърде големи рискове от страна на банките, защото те знаят, че има кой да ги спаси в случай на криза. Това важи и за държавите, какъвто е случаят със страните от южната дъга на Европейския съюз. Те бяха поели огромни количества кредити, за да могат политиците в тях да си осигуряват комфорт, плащайки за различни държавни програми, но тази политика се оказа напълно неустойчива и единственото, което ги предпази от фалит, бяха действията на ЕЦБ.