Финансов речник

Лихвен риск

Дефиниция на думата: (Лихвен риск)

Лихвеният риск е вид пазарен риск, който представлява опасността от внезапни промени в лихвените равнища, които довеждат до покачване на разходите по обслужване на лихвата по кредит или до сравнително по-неблагоприятна доходност във времето от една инвестиция (най-вече такава с фиксирана доходност) спрямо друга инвестиция, чиято възвращаемост е нараснала. Затова лихвеният риск може да засегне поне два различни вида икономически агенти на финансовите пазари:

  • Кредитополучателите – в случаите, при които лихвата по техния кредит не е фиксирана за срока на заема, техните задължения могат да се оскъпят при покачване на лихвените проценти. Това е особено вярно в случаите, при които е изтеглен дългосрочен кредит с плаваща лихва. Като класически примери за такива могат да бъдат посочени някои видове корпоративни кредити или пък ипотеките на домакинствата, които в Европа се индексират спрямо EURIBOR, a в САЩ – спрямо LIBOR;

  • Инвеститорите – при тях кредитният риск обикновено е свързан с инвестициите с фиксирана доходност (например в съкровищните бонове или облигациите). Причината за това е, че измененията на доходността на други категории инструменти могат да доведат до увеличена алтернативна цена и пропуснатите ползи за инвеститора. На практика това изглежда по следния начин: един инвеститор придобива ценна книга с фиксирана доходност, например облигация с падеж след десет години, която му носи годишна доходност от 100 лева. Ако две години след нейното придобиване равнището на лихвения процент се покачи и новоемитираните облигации вече носят годишна доходност от 120 лева, този инвеститор ще има пропуснати ползи от 20 лева.

Инвеститорите не могат да елиминират лихвения риск, макар че биха могли да го минимизират посредством следните стратегии:

  • Диверсификация на инвестиционното портфолио – това е класически прийом за понижаване на заплахата (хеджиране) от различни видове рискове, при който ценовите динамики може да се отразят негативно на някои активи в портфейла, но спадът на тяхната доходност се компенсира от позитивното влияние на промените в цените на други активи;

  • Хеджиране чрез деривати – при този подход инвеститорите закупуват различни деривативни инструменти като лихвени суапове, форуърдни договори или опции, чрез което ограничават потенциалните загуби до размера на самия инструмент. Подобни решения се предлагат от различни видове финансови институции, например от банките.