Суап

Суапът е вид деривативен договор. Чрез него страните се споразумяват за извършване на обмен на парични потоци или задължения във фиксиран отрязък от време. От тук идва и името на този финансов инструмент – на английски език “swap” означава „прехвърляне“. Много често суаповете се използват като средство за хеджиране на риск или за спекулации, въз основа на бъдещата стойност на определен финансов актив или икономически показател. Важно е да се отбележи, че при суаповете самият актив или главницата по него не се търгува между страните. Вместо това се търгуват парични потоци, основаващи се на тях.

Суапът е инструмент, който традиционно се търгува извън борсите. Контрактът между двете страни се изготвя според конкретния актив и въз основа на техните очаквания. В практиката съществуват много различни видове суапове, някои от най-често срещаните от които са:

• Лихвен суап;

• Валутен суап

• Стоков суап;

• Суап на активи;

• Суап при неплатежоспособност по кредит;

• Суап по възвръщаемостта на актив и т.н.

Суапът е един от съвременните финансови инструменти с много голямо значение за глобалните пазари, тъй като именно суаповете формират значителна част от финансовите пазари. Към 2009 г. техният дял от всички деривативни инструменти е бил около 30%. 

Как работи суапът

Ще вземем за пример лихвения суап, който е един от най-често използваните видове суап. Компания А емитира дългови инструменти с променлива лихва с падеж след десет години на обща стойност 2 млн. лв. Тяхната лихва се определя въз основа на индекса Euribor (който е 2%) плюс 2%, което е относителна висока стойност според ръководството на Компания А. Нещо повече, тъй като лихвата е плаваща, разходите по обслужването на кредита за компанията имат потенциала да се покачват, ако референтният индекс също се покачи.

Компания Б е склонна да плаща на Компания А 4% лихва годишно върху главницата от 2 млн. лв. до датата на техния падеж. В случая, Компания Б няма отношение към самата главница и тя не е обект на договора за суап, който двете фирми ще сключат. Чрез своите плащания, Компания Б де факто ще обслужва лихвените плащания при лихвените проценти в началото на контракта. От своя страна, Компания А ще изплаща фиксирана такса от 4,5% (върху същата главница от 2 млн. лв.) на Компания Б за периода до падежа на дълговия си инструмент (10 години). Защо го прави? Защото по този начин тя хеджира риска. Ако настъпят икономически промени и Euribor се покачи значително през следващото десетилетие, това покачване ще бъде поето от Компания Б. Ако обаче се случи обратното, договорът за суап ще нанесе щети на Компания А.