На 16-годишна възраст, през 1980 г., Майкъл Джеймс Уолъс Ашли напуска гимназията, за да се отдаде на истинската си страст – спортовете. Преди тридесет години това не е изключително неочакван път за тийнейджър във Великобритания или в нейните доминиони – много талантливи младежи ще напуснат образователната система, пословично възпята от Pink Floyd, за да се захванат за дейностите, които наистина ги влекат и да се превърнат в крайна сметка в знаменитости. Но пътят пред Ашли далеч не се оказва гладък. Всъщност още в началото на кариерата си той претърпява тежка контузия, която го изкарва от корта. Решен да остане в света на спорта, той веднага след възстановяването си от травмата се превръща в спортен треньор по скуош, но и в това поприще не се задържа твърде дълго, тъй като възнаграждението се оказва незадоволително за един младеж. Все пак той посвещава кариерата си на спорта, но по един заобиколен начин, който обаче днес спомага за много други хора на Стария континент да спортуват.

Първите десет обекта

През 1982 г. той се насочва към търговията със спортни стоки, а първоначалната идея на Ашли е да открие магазин за ски оборудване. Въпреки ентусиазма му и вложения спортен хъс в начинанието обаче, в началото то забоксува и не след дълго става ясно, че както предишните два опита за създаване на кариера от страна на Ашли е напът да се провали. Затова предприемачът решава да разшири мащаба на дейността си, като започне да предлага значително по-широко портфолио от стоки. За да финансира този рисков – съдейки по търсенето на услугите му до момента – ход, той изтегля кредит в размер на 10 хил. паунда (които биха се равнявали на около 35 хил. паунда през 2019 г.). А освен на асортимента, Ашли обръща внимание и на брандирането на начинанието си, което открива повторно под името Mike Ashley Sports в Мейдънхед през същата година.

Стратегията, която предприемачът избира, скоро се показва като успешна, като благодарение на своя подход той успява да открие втори обект – Preston Sports в столицата Лондон, само две години след като стартира бизнеса си. През следващото десетилетие разширяването на дейността на веригата ще продължи постепенно, като Ашли открива нови десет обекта през този период. Но, както посочват някои от историите за компанията му, не органичният растеж през следващите години ще я изстреля до лидерската позиция на пазара.

Да завладееш конкурентите си

Още в средата на 90-те години Ашли се насочва към нова стратегия за развитие на веригата си, която преди двадесет години е преименувана на Sports Soccer. Той вижда, че продаването на широка гама от спортни стоки, макар и сам по себе си правилен подход, не може да изтласка пред конкурентите му. Затова той започва да ги изкупува. Първият, който придобива 1996 г., са почти стогодишните Donnay, които в миналото са най-големият търговец с оборудване за тенис и най-вече с ракети, а сделката увеличава броя на търговските обекти, които Ашли управлява до 50 (освен тях той вече е изградил и гигантска корпоративна централа на веригата си, в която се помещава и нейният най-голям магазин). В началото на новия век портфолиото на веригата ще бъде разширено с още две марки – Lillywhites (през 2002 г.) и Lonsdale (през 2003 г.), но дори и без тях Sports Direct, както вече е наречена марката, управлява повече от 80 магазина. Но двата нови бранда се превръщат в пряк път към успеха, тъй като и благодарение на тях броят на магазините на Ашли нараства почти два пъти.

През следващите две години темпът на придобиванията само се ускорява, като в този период Sports Direct се сдобива с марките производители на спортно облекло Dunlop, Slazenger, Carlton, Karrimor, Campri, No Fear, Kangol и още много други. Ашли постепенно се превръща в магнат, който трупа основната част от благосъстоянието си посредством придобиването на някои от изключително популярните брандове за производство на спортни стоки. Нещо повече, този подход успява да изтласка Sports Direct до лидер на пазара още през 2006 г., когато компанията изпреварва дотогавашния първи във Великобритания JJB Sports.

Sports Direct става публична

След като успява да се превърне в номер едно на пазара, Sports Direct вече е готова за следващата логична стъпка в развитието си, като година по-късно компанията е листната на Лондонската фондова борса. По време на нейното първично публично предлагане, което се състои в края на февруари, инвеститорите придобиват 43% от бизнеса на Майк Ашли срещу общата сума от 929 млн. британски паунда (1,4 млрд. евро), като така Sports Direct достига до пазарна капитализация от 2,16 млрд. паунда (3,2 млрд. евро). А макар компанията да не достига първоначално очакваната от Merrill Lynch пазарна оценка от 2,5 млрд. паунда, този ход на предприемача също се оказва успешен.

След него Ашли продължава с познатата си стратегия – изкупуването на брандове или на дялове в такива. До края на следващото десетилетие той става съсобственик и на други от търговците със спортни стоки като Black Leisure Group и JD Sports. Но може би един от най-големите удари на Ашли ще е придобиването на бившия лидер на пазара – JJB, който става собственост на Sports Direct през 2012 г. в сделка на стойност 24 млн. паунда, като към този момент бившият номер едно вече е изпаднал в изключително тежко положение. 

Сделките на Ашли, сред които е и придобиването на 100% от футболния отбор Нюкасъл Юнайтед през 2007 г., са трамплина към истинското богатство. Чрез тях неговото благосъстояние днес се оценява на 3,1 млрд. долара от списание Forbes, което го превръща в един от най-богатите британци – нещо, което едва ли би могъл да постигне като треньор по скуош.