Присъединяването на България към втори Европейски валутно-обменен механизъм (ERM II) е трудна, но много важна крачка по пътя към влизането в еврозоната. Този задължителен етап подготвя страната ни за приемане на единната европесйка валута – евро.

Предистория

Да стане член на еврозоната e задължение на всяка новоприсъединила се към Европейския съюз държава, като макар и без фиксиран краен срок за това, е необходимо предварително местната валута да стане част от ERM II (Механизъм на валутните курсове). Процесът по присъединяване към ERM II е тежък, придружен от политически дебати и несъотвествие с голяма част от официалните изисквания на ЕС.

Първите преговори за присъединяването на България към еврозоната датират от 2009-та година и първия мандат на Бойко Борисов като министър председател, но отчетения дефицит от брутния вътрешен продукт, в края на същата година, осуетява плановете. Темата, се повдига отново преди няколко години, но реални действия се предприемат едва през 2018-та година, в края на българското европредседателство. Тогава чрез официално писмо, страната ни изразява желанието си да бъде поставена под надзора на Европейска централна банка. Факт е, че подобно действие дотогава не е предприемано от нито една от държавите членки на ЕС, но се превръща в условие за влизането на България в ERM II.

През изминалото лято на 2019-та година, шест български банки биват наблюдавани и оценени от Европейската централна банка, като резултат от искането на България за установяване на сътрудничество между ЕЦБ и БНБ.

Повече за ERM II

ERM II е наследник на първоначален валутен механизъм (ERM), създаден в началото на 1999-та година, с основната цел да регулира курса на еврото, спрямо други валути на държавите членки в Европейския съюз. Вторият валутно-обменен механизъм (ERM II) има задача да подготви страните извън еврозоната за тяхното присъединяване към нея, както и да поддържа икономическата стабилност в рамките на единния европейски пазар.

Според ERM II, валутният курс за всяка държава членка, която не е присъединена към еврозоната, е фиксиран спрямо еврото, като съответната валута може да има само частични колебания спрямо този курс (до 15%). За да се присъединят към ERM II Хърватия и България заявиха своето искане съответно през 2019-та и 2018-та година и поеха ангажимент да покрият всички изисквания за безпроблемно участие преди фактическото им присъединяване.

Процедурата

Процесът по влизане на България в ERM II наложи изменения и в законово отношение, според които, другите държави имат право да изискват промяна на валутния курс на българския лев, спрямо еврото. Това се оказва стандартна практика за всички държави членки при приемане на единната европейска валута. Специфичното за страната ни освен валутния борд, в случая е, че в закона на БНБ е отбелязан фиксиран курс на лева към еврото, а не плаващ, както при други държави. Тази важна подробност е въведена с цел да съхранява интересите и средствата на българите.

Планът по присъединяването на България към еврозоната се движеше по график до месец февруари, а още през пролетта трябваше да бъде изпратено официално писмо с искане за прием в ERM II. С настъпването на пандемията от коронавируса и въвеждането на необходимите ограничителни мерки, процедурата остана на заден план. В последствие, през юли, вместо през април, въпросното писмо с искане за присъединяване към чакалнята на еврозоната, все пак бе изпратено.

Междувременно Хърватия, макар и стартирала своята процедура след България, успешно преминава проверката на Европейската централна банка и като резултат двете държави заедно изчакват своите становища.

Въпреки покриването на нужните критерии, от страна на двете държави-претенденти, присъединяването им към еврозоната в контекста на кризата, заради коронавируса, се очертава като сериозно приключение. Възможно е дори досегашните изисквания да претърпят промяна или да бъде наложена допълнителна реформа.

Положителният факт, в случая, е че въпреки икономическата криза, сериозно забавяне в хода на процеса по присъединяването в ERM II, не се отчита. Според Европейската централна банка, реалистичният срок за приемане на европейската валута у нас е три години. Срокът е валиден при престой поне две години във валутния механизъм, последван от допълнителни оценки и подготвителни действия. Мнението на агенцията за кредитен рейтинг Fitch, обаче е, че присъединяването няма да се осъществи преди 2024-та година.

Дали двете държави ще получат своето членство скоро, все още, не може да се каже. До голяма степен това зависи от макроикономическото развитие, което вследствие на пандемичната обстановка, напоследък е ограничено. Според агенция Fitch, слабият туристически сезон е сред основните причини за свиване на брутния вътрешен продукт, както за България, така и за Хърватия. Очаква се през следващата година икономиките и на двете държави да започнат да се възстановяват, но дефицитът от БВП трудно ще бъде компенсиран.

Всяка от държавите-претендентки за присъединяване към ERM II е поела ангажимент да задвижи и осъществи необходимите реформи в държавния сектор и бизнесите. У нас, сред основните звена за овладяване са корупцията и организираната престъпност. Справянето с тези проблеми се оказва сериозно предизвикателство. От друга страна, както България, така също и Хърватия вече са част от банковия съюз в еврозоната, което би следвало да доведе до чувствително повишаване качеството на банковия надзор.

По отношение на базовите курсове за конвертирането на двете валути, Европейската централна банка определя следните стойности:

• Едно евро се разменя за 1.9558 български лева;
• Едно евро се разменя за 7.5345 хърватски куни.

И за двете валути би могло да има колебание до 15% от посочения курс. При положение, че страните-претенденти успяват да се придържат към съответния курс за период от минимум две години, те ще могат официално да се присъединят към еврозоната.

За България, влизането в еврозоната, означава, че едностранно ще бъде запазен режима на валутния борд. След неговата оценка, в официално съобщение на Европейската централна банка се посочва, че присъединяването на България към ERM II се осъществява със установеното, вече валутно споразумение, без да се отбелязват допълнителни ангажименти към институцията.

С влизането на българския лев в чакалнята на еврозоната, ангажиментите, с които България се натоварва, са няколко основни. Българското политическо управление трябва да съблюдава трайно стабилна икономическа политика и поддържане на икономическа и финансова устойчивост, казват още от ЕЦБ. В официалната информация, публикувана от институцията се подчертава, че българското правителство се ангажира с въвеждането на допълнителни мерки, засягащи небанкови финансови институции, държавни предприятия, законова норма при обявяване на несъстоятелност и действия предотвратяващи схеми с „пране“ на пари.

Страната ни има ангажимент, още, да наложи съдебна реформа, да се бори с организираната престъпност и корупция, предвид тяхното влияние върху устойчивостта на българската икономика и интегрирането на нова финансова система. Всички задължителни изисквания по отношение промените във валутния механизъм бяха обявени официално от Европейската централна банка и Българска народна банка на 13-ти юли, малко преди валутните пазари да бъдат отворени.