През 90-те години индустрията в Троян започва да запада, но това не секва предприемаческия дух на завършилия „Текстилно инженерство“ Марин Радевски, който в края на комунистическия период работи по специалността си в местната фабрика „Болшевик“. Благодарение на това, макар да преминава през някои неуспехи, днес продукцията от компанията му „Калинел“ се търгува в много държави по света, а самата фирма продължава да се разраства с всяка следваща година, като понастоящем се е превърнала в символ за успешния бизнес в целия регион.

Ако с лекарствата не успееш

След като напуска фабриката, в която работи в началото на Прехода, Радевски веднага се насочва към търговията с лекарства. Купувач за произведените в страната медикаменти по това време е Русия и стокообменът върви добре, но предприемачът е изправен пред регулаторни проблеми. Тогавашното правителство въвежда изискване износителите на лекарствени медикаменти да подлежат на лицензиране, което за Радевски означава, че тази външнотърговска дейност по всяка вероятност ще остане запазена територия за приближени до управляващите.

Затова още през 1994 г. той се връща във вече познато русло – текстилът. От търговията с лекарства той успява да реализира печалби, а част от спестените от тях средства използва, за да оборудва ново предприятие в село, намиращо се недалеч от Троян. Продукцията на неговия бизнес е полиестерната вата, но скоро след началото на дейността си, след проблеми със съдружника си, Радевски остава еднолично начело на компанията си, която през 1996 г. е наречена „Калинел“. Въпреки че дейността ѝ е неголяма, „Калинел“ в началото бързо открива пазар за продукцията си в лицето на армията.

Израстването на „Калинел“

Но целта на Радевски е неговата дейност постоянно да бележи експанзия, като за това получава изключително удобна възможност. Братът на предприемача също има компания в града, която през този период е търговски партньор на гиганта IKEA. По време на едно от съвместните си посещения на нейното местно представителство в София, Радевски далновидно им споменава, че той управлява бизнес за производство на вата и не отнема много време, преди те наистина да му се обадят, като в началото той трябва да произвежда пълнеж за матраци. „Калинел“ се справя много добре и от IKEA увеличават поръчките – следващото, което компанията трябва да произведе за тях, е пълнеж за възглавници. Проблемът е, че от шведската компания поръчват обеми, с каквито „Калинел“ не е работил до момента, но Радевски се справя с тях, като увеличава производствената си база (включително и чрез личната изработка на някои необходими машини) и лично следи с хронометър за точността на извършване на всеки отделен процес.

Самото разрастване на операциите на „Калинел“ през този период обаче се дължи не само на поръчките, които IKEA има към компанията. Всъщност увеличаването както на персонала, така и на производствения капацитет е силно подпомогнато и чрез кредити от страна на шведския гигант, като пред сп. Forbes Радевски посочва, че кредитирането е било при около два пъти по-благоприятни условия, отколкото са предлагали банките в страната към началото на века – докато лихвените проценти, изисквани от финансовите институции, са били между 7 и 9%, IKEA е отпускала кредити за „Калинел“ при лихва от 3,3%.

Това значително подпомага „Калинел“, чието производство започва да се диверсифицира все повече. Докато първоначално те произвеждат вата за дрехи, а в последствие и пълнеж за матраци и възглавници, към средата на миналото десетилетие IKEA започва да поръчва от тях още и завивки и пълнежи за други изделия. Същевременно „Калинел“ отдавна не е компанията, с която IKEA се свързва първоначално. Когато двете страни първоначално установяват контакт, за „Калинел“ са работили към 20 души, а около 2006 г. броят на нейния персонал вече наброява повече от 400 служители.

Ново хале всяка година 

Но дори и този брой не може да отговори на производствените нужди, които основният търговски партньор на „Калинел“ през този период има. Затова Радевски започва да търси допълнителни възможности за експанзия на производството. Първоначално такава намира в лицето на бивша фабрика за кукли, намираща се в Червен бряг, която придобива срещу над 1 млн. лв. и в която за малко повече от година и половина ще работят повече от 200 служители.

Паралелно с това, „Калинел“ открива нови производствени халета и в самия Троян – по едно всяка година, по думите на Радевски, който нееднократно е награждаван с приза „Работодател на годината“ заради увеличаването на заетостта в региони с висока безработица. А освен създаването на заетост, за да може да продължава да увеличава производствените си мощности, предприемачът инвестира милиони лева всяка година в ново оборудване за тези халета, като само през 2018 г. те възлизат на над 12 млн. лв.

Но поради ограниченията във възможностите за разрастване на производството в България, след 2010 г. Радевски започва да гледа и към международни дестинации, като първото място, на което се спира, е Сърбия. Там дейността му отново се развива успешно, макар впоследствие да има затруднения с втория си завод, който открива в страната, намиращ се в Босилеград. Доказателство за това са постиженията на „Калинел“ днес – отново пред сп. Forbes Радевски ще посочи, че вече компанията му е най-големият производител на вата както в България, така и в Сърбия.

Днес „Калинел“ продължава да расте все по-уверено. Компанията отдавна не произвежда изделия от вата основно за IKEA (въпреки че поръчките от страна на шведския гигант продължават да растат и до днес), като през годините започва да партнира с различни глобални партньори, включително METRO, Lidl, Jysk, Kaufland и други. А разширяването на производството не спира. Всъщност през 2018 г. „Калинел“ приватизира и „Четпром“ – Тетевен срещу над 1 млн. лв., като в бъдеще управляваната от Радевски компания се задължава не само да запази броя на работещите служители, но и да го увеличи значително, както и да обслужи просрочените задължения на предприятието. Днес „Калинел“ е на трето място по приходи сред текстилните компании в България, така че, благодарение на подкрепата (включително и под формата на кредитиране) от стана на IKEA, Радевски успява да създаде един истински стабилен бизнес.