Как трудовите навици на заетото население в България се промениха, в резултат на пандемията с коронавирус? Мненията на работодатели и служители и нужно ли е да бъдат регламентирани гъвкавите форми за изпълнение на служебните задължения?

Тенденциите в работния процес

Според наскоро проведено международно проучване по повод всеобщата нагласа на бизнесите към дистанционния модел на работа става ясно, че 81% от запитаните са се убедили в предимствата на гъвкавия работен процес. България също участва в анализа, според който наемането и задържането на качествени професионалисти, също както и тяхната мотивация се влияят добре от алтернативните работни формати.

Водещите ценности в момента са две – човешки капитал и качество на труд, а личният живот и работата все по-трудно се дефинират, сякаш едното прелива в другото. Големите компании осъзнават колко важно е да стимулират служителите си, за да разполагат с тяхната ангажираност и да ползват максимума от тяхната продуктивност.

В технологичната епоха, от която сме част, все по-малко необходимо е да фиксираме по часове работните си ангажименти, дори напротив, напоследък забелязваме, че работният ден става все по-обширно понятие – от ранна утрин, чак до късните вечерни часове.

Един успешен лидер в днешно време умее да балансира давайки повече свобода на своите служители, повишавайки с това тяхната ефективност. Идеята за по-разчупено офисно ежедневие повлиява и променя схващанията, както за стандартното работно пространство, така и за ефективността на работещите.

Според 84% от компаниите, участвали в проведеното изследване, гъвкавият работен процес повишава конкурентноспособността и води до увеличаване на печалбите. 86% от служителите у нас, също споделят това убеждение, а повече от половината споделят, че високо ценят свободата, дадена им работодателя и се усещат по-ефективни в домашна обстановка.

Според официална информация, споделена от Евробарометър, над 74% от неработещите, към момента, европейци потвърждават, че наличието на гъвкавостта е от голямо значение при търсене на нови професионални възможности. Същите тези данни отчитат, че България е на последно място, що се касае до гъвкавост на работния процес, като само на 39% от работещите се позволява да работят от вкъщи или сами да определят работното си време. Независимо от оценката, която българските професионалисти дават за случващото се на пазара на труда, у нас, безработицата продължава да бъде висока, а условията, предлагани от работодателите, често са демотивиращи за младите. Необходимо е сериозно преосмисляне на подходите от страна на работодателите за достигане до служителите: въвеждане на по-гъвкави условия на труд, осигуряване на допълнителна квалификация, увеличаване на предлаганата заплата.

Други официални проучвания показват, че свободата в работната среда засяга всички нива в една компания. Наближава времето, в което служителите ще имат право на избор откъде да изпълняват своите задължения, а техните работодатели все по-често ще освобождават наетите работни площи. Част от служители, пък биха направили компромис дори с получаваното възнаграждение в името на това да получат право да работят дистанционно.

Атмосферата на работното място е много важна за болшинството от заетите българи, но те искат да разполагат със свободата да избират пространствата, в които да изпълняват служебните си задължения. Съвременните работодатели предоставят разнообразни условия – широки, споделени помещения, зали за срещи, самостоятелни зони и кът за отдих. Всички тези фактори имат за цел да повишат мотивацията и ефективността, да подпомогнат креативния процес, където се налага и дори да влияят позитивно на здравословното състояние на служителите.

Любопитен факт е, че 50% от заетото население по света спада към поколението на т.н. “millennials” и в интерес на работодателите е да предложат условия на труд, атрактивни, именно за тях, адаптирани към бързо променящият се свят.

Как се променят условията на работа у нас?

Работодателите в България смятат, че дигитализацията на голяма част от бизнесите у нас ще бъде трудна, но наложителна в името на това да бъдат съхранени компании, работни места, екипи от опитни професионалисти.

По отношение модела на работа в стартъп компаниите в България, през последните месеци се налагат известни трансформации, което важи и за т.н. coworking пространства, които имат бъдеще, към момента. Дистанционното изпълнение на задълженията е много важно за определени сектори, като този на технологиите, но има и по-консервативни браншове, за които е нужно повече време да приемат и привикнат с „новата реалност". В момента, обаче интегрирането на дигиталните технологии в повечето бизнеси е въпрос на оцеляване. Модернизацията на отделните бизнеси изисква време, но това е единствената възможност за борба с последствията, нанесени върху икономиката, вследствие от коронавируса.

Последствията от COVID-19

От началото на епидемията с COVID-19 в България, повечето компании, чиято дейност позволява, приеха дистанционния модел на работа. Голяма част от чуждите компании на българския пазар, дори трайно напуснаха обитаваните от тях офисни площи и продължават да работят от разстояние, от пролетта на 2020-та, насам.

Икономическите специалисти у нас обръщат внимание на факта, че гъвкавите модели на работа, до момента са навлезли предимно в големите областни центрове: София, Пловдив, Варна и Бургас, но тази тенденция не важи за по-малките населени места. При така стеклите се обстоятелства е възможно да настъпи децентрализация на пазара на труда, където баланс и без това липсва.

Kонсервативен бизнес или напред към иновациите?

Всички гледни точки са от значение, а дистанционният модел на работа съвсем логично намира мястото си в закона за извънредното положение, тъй като за много хора, това е единствената възможност. Схващанията за този, по-гъвкав модел на работа, обаче, се оказват двуполюсни. От една страна са технологичните бизнеси, които отдавна позволяват и поощряват работата от разстояние, но от друга страна са по-консервативните представители на заетото население, които отричат дистанционните форми на работа, защото приемат, че работодателят има денонощна власт над тях.

Според социалния министър Деница Сачева, в бъдещото законодателство, по отношение на дистанционните форми на работа, трябва да се вземат предвид всички гледни точки и да бъде намерен баланс. "В момента в Кодекса на труда дистанционната работа е регламентирана. Необходимо е, обаче детайлно обсъждане на конкретни казуси, като настъпването на трудова злополука по време на работа от разстояние, например. Това може да изглежда като подробност, но рано или късно би могло да се превърне в проблем. Ние от министерството мислим в тази посока, но трябва да помислим за всяка отделна част от общото", казва Сачева.