Като започва само с един обект, Domino’s Pizza прави революция в начина, по който се произвежда и доставя италианският деликатес

През последните няколко десетилетия търсенето на гурме храна, както и на такава, приготвена по „домашна“ рецепта промени в значителна степен ландшафта на кулинарния пазар. Докато обаче в големите градове на страните с развити икономики хората се изпреварват в създаването на все по-вкусни и изпипани рецепти, една компания от Мичиган продължава да бъде може би най-големият посланик на италианската кухня по света. И вероятно не съществува голям град по земното кълбо, чийто жители да не са чували за Domino’s.

Растеж хапка по хапка

През XX в. италианската кухня започва да си проправя път от домакинствата на преселници от апенинската държава към широката публика в САЩ. Затова към средата на века пицариите, често управлявани от хора от италиански произход, далеч не са нещо нечувано в страната. Растящият бизнес, движен от постоянно покачващото се благосъстояние на населението в комбинация с търсенето на различни вкусове, започва да привлича и американци към управлението на пицариите. Точно такъв интерес имат и Джеймс и Тим Монахан, когато в самия край на 50-те години вторият се записва да следва „Архитектура“ в Мичиганския университет. Затова докато той е студент там, през 1961 г. двамата изтеглят заем 900 долара от банка в Ипсиланти, като срещу 500 от тях закупуват един обект от веригата пицарии DomiNick’s, притежавана от италианец.

Първоначалната идея на братята е да се редуват при работата зад тезгяха и в кухнята, за да може Тим да следва. Но тя не се реализира. Само година по-късно Джеймс разменя своя дял в размер от 50% от бизнеса срещу автомобила Volkswagen Beetle, притежаван от Тим. И въпреки че той остава едноличен собственик на обектите, неговата малка верига за бързо хранене постепенно се разраства с придобиването на няколко други обекта, намиращи се в същия град.

Но разрастването на бизнеса не върви безпроблемно за Тим Монахан. Години по-късно той ще сподели, че първоначалната му идея за навлизането в бизнеса с бързо хранене е била да може да си покрива таксите за следване в Мичиганския университет, но тя не се реализира поради голямата капиталоемкост на отрасъла. И докато въпреки нея той все пак просперира, в средата на 60-те собственикът на веригата DomiNick’s му забранява да използва повече неговия бранд. Ала това, изглежда, не обезкуражава предприемача, който дочува идеята за много добре звучащо име. Това е брандът Domino’s, който толкова му харесва, че през 1965 г. е регистрирана фирмата носеща това име, а постепенно нарастващия брой пицарии започва да се развива отделно от DomiNick’s.

Изглежда, че отдадеността на Тим Монахан, който прекъсва следването си в специалността „Архитектура“, за да развива пицарията, дава своите резултати въпреки тези трудности. Същевременно той не е бил просто енергичен мениджър, отдаден на експанзията на веригата си, но и въвежда някои подобрения, очевидни днес, но радикални през 60-те години на миналия век. Едно от тях структурата на опаковките, в които храната се доставя. Иновацията, до която Тим Монахан и екипът му достигат, спира притискането на кутиите, което значително улеснява носенето им. Освен това екипът, който сформира, е толкова сплотен, че през 60-те години Монахан кумува на всяка сватба на хората, с които работи. Но може би най-важната черта на веригата е, че е насочена към изключително малката, но много бързо растяща сфера на доставките до дома. Благодарение и на тези характеристики на корпоративната култура на веригата, към средата на десетилетието производството им се изстрелва. В интервю години по-късно самият Монахан си припомня, че само един от техните обекти е правил по над 5 хил. пици седмично.

Поглед нагоре

Движен от този успех, Монахан, който неотлъчно е в пицариите от отварянето до затварянето им, започва да гледа за още по-голямо разширяване на дейността си. Затова след като посещава семинар в Бостънския университет, посветен на франчайза като бизнес модел, той решава да се възползва от възможността. С бързия растеж на продажбите си само няколко години след създаването си Domino’s вече е достатъчно разпознаваем бранд, затова когато Монахан предоставя възможността той да бъде отдаван като франчайз, офертите не закъсняват, а първата външна фирма, наемаща името, започва работа още през 1967 г. След успешната стратегия, която самият Монахан разработва в средата на 60-те години, този ход се превръща в поредния правилен ход на веригата. Към края на десетилетието нейните обекти са около десетина, но само в рамките на 1969 г. техният брой се изстрелва до 44.

Този зашеметяващ растеж обаче за малко не фалира веригата, която в началото на 70-те години изпада в незавидно положение. Оказва се, че много от новооткритите обекти изобщо не функционират и не плащат дивидент и Монахан бързо затъва пред кредиторите си. Следват съдебен спор след съдебен спор и дори за кратко той губи мажоритарния дял от Domino’s. Кредиторите ѝ обаче заварват веригата в толкова лошо състояние, че не след дълго му я връщат. В крайна сметка той успява да се съвземе и да поддържа обектите работещи за достатъчно дълго време, че креативността му да проработи и успешния бизнес модел, с който веригата му стартира, да започне да носи печалба.

В крайна сметка Domino’s изплаща дълговете си и след първите няколко години на новото десетилетие веригата отново се устремява към растеж. До средата на 70-те години броят на пицариите достига повече от 300, а болезненият период, в който Монахан едва не фалира, донася безценен опит за ръководството на компанията. Благодарение на него е реформиран начинът на отдаване на лизинг, което се оказва поредната правилна стъпка в историята на Domino’s. Според новите правила на веригата хората, желаещи да разработват обект под франчайз, трябва да управляват пицария на Domino’s за поне една година успешно. Въпреки тази иновативна бариера, както и в миналото броят на желаещите е огромен. В резултат на това веригата преживява втори ренесанс, като до началото на 80-те години броят на пицариите, опериращи под бранда Domino’s, вече надхвърля 1000.

Пица навсякъде

Благодарение на скоростната експанзия Domino’s се превръща в разпознаваемо име в целите Съединени американски щати. Именно през 1983 г., когато веригата отпразнува отварянето на своя обект номер 1100, мениджмънтът ѝ препдриема следващата смела стъпка – началото на глобалната ѝ експанзия. На глобалната сцена Domino’s дебютира с обект в съседната Канада, следват също пицарии под бранда във Великобритания и Япония. В следващите 30 години броят на международните пицарии расте главоломно, като надхвърля 6 хиляди, а, разбира се, същият стремоглав растеж е повторен и във финансово изражение. Последното предизвикателство на Domino’s е „връщането“ на пицата в Италия. Това се случва през 2015 г., като към този период Монахан вече е продал своя дял в компанията. Но все пак неговата роля начело на Domino’s за почти четири десетилетия оставя своя несъмнен отпечатък както върху корпоративния свят, така и върху културата на ядене на пица – нещо, за чието разпространение Монахан спомага значително.