Три години след смъртта на майка си, през 1879 г., тогава шестнадесетгодишният Хенри Форд напуска фамилната ферма, в която израства и която, изглежда, е ненавиждал, за да се насочи към изцяло различен занаят. Като чирак механик в Детройт той ще се запознае с една от относително новите технологии за времето си – двигателят с вътрешно горене (ДВГ), като неговата среща с техническото изобретение ще промени живота му, а той от своя страна – историята на придвижването и автомобилизма изобщо.

Първите автомобили Ford

До края на XIX в. Хенри Форд ще се издигне до позицията главен инженер в Edison Electric Illuminating Company, но през целия този период той не спира да работи върху различни машини с ДВГ, включително сглобявайки собствени прототипи в гаража си. През 1896 г. от тези усилия ще се роди Ford Quadricycle – един много ранен опит за автомобил, включващ лека рамка, носена от четири велосипедни колела (от които идва и наименованието му) и задвижвана от двуцилиндров двигател с мощност от четири конски сили. Тестовете на возилото са успешни, като в последствие самият Томас Едисон насърчава Форд да подобри превозното средство, а местният дърводобивен индустриален Уилям Х. Мърфи дотолкова се ентусиазира от разработката на изобретателя, че още докато тества Ford Quadricycle решава да инвестира в начинанията му. Същевременно самият Форд продава возилото за 200 долара, с които дофинансира бъдещите си дейности.

Но Detroit Automobile Company, както е наречена първият бизнес на Форд и множеството съдружници, които се присъединяват към него освен Уилям Мърфи през следващите три години, не просъществува дълго под ръководството на изобретателя. Винаги настояващ за подобрения на качествата на автомобилите, Форд влиза в конфликт с останалите и през 1902 г. напуска опериращата вече под името Henry Ford Company, която в последствие се превръща в Cadillac Motor Car Company. Но само за година самият Хенри Форд успява да набере нови инвестиции в размер на 28 хил. долара, с които през 1903 г. основава Ford Motor Company. А освен самата компания, той вече има и автомобили, който да представи на публиката. От новия Модел А са продадени около 500 бройки, а със спортния модел 999 самият Форд поставя рекорд за най-висока наземна скорост от 147,04 км./ч., върху замръзналата повърхност на езерото Сейнт Клеър.

Ford модел T

Същевременно докато конкурентните му в автомобилостроенето се съсредоточават именно върху луксозни и спортни автомобили, през следващите няколко години фокусът на Хенри Форд ще се насочи към масовия потребител в САЩ. А пуснатият през 1908 г. модел T на Ford, чиято първоначална цена от 825 долара го прави достъпен за много от работещите американци, се превръща във феномен в автомобилния свят с продадени над 15 млн. броя. Всъщност половината от всички автомобили, произвеждани в света по това време, на практика са били Модел T, като ще е необходим почти половин век, преди друг модел да подобри неговия рекорд за продажби, в лицето на Volkswagen Beеtle.

Хенри Форд не постига това завидно представяне, без да въведе управленски и технологични иновации. За пет години той успява да създаде първата в света движеща се поточна линия, благодарение на която се постигат смайващи производствени резултати – времето за производство на един автомобил се понижава от над 12 часа до едва 93 минути, а към 1924 г. цената на един Модел T вече е едва 260 долара. А към този момент фабриките на Ford вече имат производствен капацитет от повече от 1 млн. автомобила годишно – абсолютно невиждано постижение в индустрията. Същевременно до средата на 20-те години на миналия век Ford вече се произвежда на пет континента, включително в Канада, Ирландия, Англия, Франция, Дания, Австрия, Япония, Аржентина и ЮАР и дори в СССР. Колкото до цвета, за много години единственият, който е можел да изсъхне достатъчно бързо в производствения процес, въведен от Хенри Форд, е бил черният – което обяснява много. В края на 20-те години Форд успява да направи своите автомобили още по-достъпни за американския потребител като започва да продава на кредит с разсрочено плащане.

Втората световна война за Ford и след това

Ford се включва ентусиазирано в усилията за въоръжаването на САЩ и съюзниците ѝ след японската атака над „Пърл харбър“, въпреки че до този момент компанията се е въздържала от пряко подпомагане на антихитлеристката коалиция. Производството на автомобили за цивилния пазар е спряно в средата на февруари 1942 г., като почти веднага поточните линии на Ford започват да бълват камиони и танкове (буквално стотици хиляди до края на конфликта), бомбардировачи – компанията ще стане изключително известна като производител на B 24 Liberator – оръдия, двигатели за други превозни средства и всевъзможни части. След края на конфликта компанията е първият автомобилен концерн в САЩ, който възстановява цивилното си производство, което се случва на 3 юли 1945 г. Но две години по-късно Ford ще се раздели с гения, на който дължи успехите през първия половин век от съществуването си, тъй като основателят ѝ Хенри Форд почива от мозъчен кръвоизлив, като е наследен като президент от внука си, Хенри Форд II.

Ала компанията продължава да е едно от най-важните имена в автомобилния свят и след смъртта му. През 50-те Ford създава Thunderbird, а през 1964 г. и класическия Ford Mustang, от който първоначално се очаква да се продадат 100 хил. автомобила за година, а тази цел е постигната само за три месеца; до края на следващата година моделът ще постави рекорд с продадени общо над 680 хил. автомобила. През следващите десетилетия, особено в контекста на ниските цени на горивата в САЩ и на международните пазари, Ford произвежда и много други от иконите на пътя.

Благодарение на трайното си наследство в автоиндустрията, днес Ford Motor Company остава една от най-големите компании в глобален мащаб, като с приходи от 156 млрд. долара (и печалба от 7,6 млрд. долара) за последната финансова година тя се класира на 11-а позиция в класацията Fortune 500, като заема и високи позиции в класациите на най-влиятелното бизнес списание – Forbes. Въпреки че особено през последните четири десетилетия, в които Ford и останалите американски производители на автомобили са изправени пред яростната конкуренция на японските производители, компанията допуска и много грешки, ръководството ѝ, изглежда, се е поучило от мисълта на основателя ѝ Хенри Форд: „Неуспехът е просто възможност да започнеш отново, но този път по-разумно.“