БЪРЗ КРЕДИТ ДО 3,000 ЛВ. БЕЗ СКРИТИ ТАКСИ БЕЗ ТРУДОВ ДОГОВОР БЕЗ ПОСТОЯНЕН ДОХОД

История

Как Испания потопи икономиката си в злато

През XV в. Европа изглежда изцедена откъм благородни метали. Причините за това са различни, но  по-важните от тях са изчерпването на сребърните мини, намиращи се в централната част от континента, и търговският дефицит към страните извън материка. При състоянието на такъв търговски дефицит купувачите получават стоки, срещу което парите им се насочват към продавачите, които през този период са локализирани в Близкия или Далечния Изток, по трасето на Пътя на коприната. Благодарение на тази ситуация на оскъдност на благородни метали, жителите на Стария континет се радвали на относително благоприятни последици – стойността на техните монети нараствала, тъй като техният брой се понижавал. Това означава, че срещу същото количество пари те можели да придобиват повече стоки и услуги. Например в кралство Арагон само в рамките на столетието цените на стоките се понижават средно наполовина. От своя страна този феномен поражда допълнителни последици. Жителите в немалка част на Европа, очаквайки, че стойността на благородните метали ще продължи да се покачва спрямо потребителските стоки, започват да съхраняват монети и различни други вещи, произведени от злато и сребро. Същия феномен се наблюдава днес, когато цените на криптовалутите например се покачват. В тази ситуация наблюдаваме много малко покупки, като голяма част от притежателите на биткойн и другите подобни активи ги спестяват, защото очакват в бъдеще да са способни да закупят още повече стоки и услуги срещу същия брой парични единици. Заради дефицита на злато и сребро в Европа, част от XV в. (особено първите две десетилетия на втората му половина) остава позната в историята като Големия глад за благородни метали. И докато в тази ситуация обикновените хора са облагодетелствани, владетелите са ограничени, защото трудно могат да харчат необуздано – нещо, което те не харесват особено.

ВГО и парите на Испания

Тази ситуация се променя коренно около границата между XV и XVI в. През това време дворовете в Европа се състезават кой ще окрие пръв нов път към Индия – епохата на Великите географски открития (ВГО) е в разгара си. Както е известно, през именно по това време са „открити“ Северна и Южна Америка, като новите континенти предлагат много ресурси за тези, които успеят да ги завладеят, включително и злато и сребро. Ефектите от притока им са „подпомогнати“ и от действията на много владетелски дворове на Стария континент, които обезценяват парите си, като намаляват съдържанието на благородни метали в тях.

Притокът сребро от Южна Америка към Испания започва към 30-те години на XVI в., но след отварянето на някои важни мини започва да се покачва след средата на века. Върховият му момент е след 1591 г., когато се внасят над 270 хил. Тона благородни метали годишно. През следващите малко повече от петдесет години той буквално ще се срине, като ще спадне с почти 90% спрямо стойността си от последното десетилетие на XVI в.

Обезценяване на парите в Испания

На фона на пристигането на благородните метали в Испания, кралете не остават бездейни в своята парична политика. Така още през 1537 г. Чарлс V (1516 – 1556 г.) понижава количеството злато в монетата дублон. През същата година кралят въвежда и златната монета ескудо, с тегло от 3,4 грама, двойно по-малко от дублона. Същевременно  една от монетите с ниска деноминация, наречена бланка, губи съдържаното в себе си сребро три пъти между 1497 и 1566 г.

Ситуацията обаче се влошава в самия край на XVI в. През 1599 г. Филип III (1598 – 1621 г.) въвежда монетата велон. И докато в бланката все пак е имало някакво съдържание на сребро, велонът е първата изцяло медна монета в страната. В други държави през този период също са въведени подобни монети. За разлика от тях обаче в Испания делът на новите валони спрямо всички останали монети в обращение започва бързо да се покачва, като значително надхвърля дяловете на съответстващите медни монети в другите икономики.

Ефектите върху икономиката

Както обикновено се случва, за участниците в икономиката е необходимо време, за да усетят както големия приток на благородни метали от Америките към Европа, така и обезценяването на валутата (инфлацията на парите). Но осъзнаването на това е незбежно. Данните показват, че след периода на известно покачване на покупателната способност на парите в средата на XV в., от началото на XVI в. ситуацията се променя – в Европа започва периода на Ценовата революция.  Потребителите повече не се радват на нарастваща покупателна стойност на парите, даже напротив. В периода между 1600 и 1650 г. цените, измерени в сребро, нарастват с около 7%. Картината се променя значително, ако към нея се добави и оценката на цените и в мед. При това положение се оказва, че за същия период те нарастват с почти 50%. В случая на основни суровини, като житото, ситуацията е още по-тежка, като за първата половина на XVII в. цената му нараства над два пъти. A докато цените на стоките растат, към 1650 г. реалните заплати (с изключение на търговците) се свиват с около 10% спрямо равнището си от век и половина по-рано.

Инфлацията на медната валута в Испания е видна и в сравнение с цената на среброто, което показва, че през XVII в. паричните интервенции от страна на властите играят много по-голяма роля в икономиката в сравнение с притока на метали от Америка. Така към началото на 40-те години на века среброто се търгува срещу премия (разликата между номиналната и реалната стойност, по която се обменя) от 190%, която ще нарасне до почти 300% няколко десетилетия по-късно. Но докато това се случи, короната ще е обявила фалит девет пъти между 1557 и 1666 г. Това доказва, че действията на властите в областта на парите, в комбинация с увеличеното парично предлагане благодарение на притока на благородни метали, далеч не оказват благоприятно въздействие върху стабилността на държавата.

Тя допълнително бива подрината и от неуспешните военни конфликти, за които са похарчени голяма част от благородните метали, пристигнали от Америка, както и от недалновидните разходи на короната. Прекрасен пример за военните провали е Армадата, изградена от Филип II , чиято цена е достигнала над 10 млн. златни дуката (при прогнозна цена от около малко над 3 млн. дуката). За сравнение – годишният бюджет на държавата към края на управлението на Филип II в самия край на XVI в. е в размер на към 12 млн. дуката, като трябва да се има предвид, че до голяма степен тази огромна сума се дължи на широките пръсти на управляващите. Положението за хазната и още повече за икономиката на страната се влошава допълнително от 1618 г., когато в Европа избухва Тридесетгодишната война, която е най-унищожителния конфликт до този момент.

В крайна сметка Испания доказва, че дори когато страната е буквално залята от благородни метали, нейната икономика може да пострада. Това се дължи на не особено благоразумното поведение на управниците в сферата на финансите (ирония е, че Филип II получава прозвището „Благоразумни“). Както и друи владетели, тези в Испания в XVI и XVII в. се изкушават да инфлират валутата и го правят, което се връща като бумеранг към самите тях, тъй като хазната им се оказва празна на няколко пъти, а населението, с изключение на търговците, обеднява. Ще отнеме около петдесет години преди Испания да се стабилизира финансово към началото на XVIII век.

Абонирай се за промоциите на Credirect!

Абонирай се за нашите промоции!

Ние държим на дискретността. Данните на клиентите ни няма да бъдат споделени с трети лица или компании.

Този сайт използва “бисквитки” от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за ползването му от Ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт Вие се съгласявате с употребата на „бисквитки“.