Противно на предположенията ни, че кредитите до заплата са сравнително ново откритие на финансовия пазар, се оказва, че техни предшественици съществуват от далечни времена. Кога се появяват и как се променят ще научим в следващия текст.

Повечето от нас смятат, че заемите до заплата са съвременен финансов продукт, с не повече от 15 - 20-годишна история. Истината, обаче е друга, а корените на този вид бърз заем се откриват далеч назад във времето. Първият негов предшественик датира от V-ти век сл. Хр., което е доказателство за изключително дългия исторически път на този кредитен продукт.

V-ти век: Хавала - предшественикът на кредит до заплата

В началото на V-ти век в Близкия изток и на територията на Северна Африка се заражда концепцията за „Хавала“(Hawala). Това е метод за предоставяне на бързи заеми между хората, гарантирани единствено с доверието помежду им. Системата на отдаване обаче съвсем не е проста, а следването ѝ е задължително. Тя изглежда така:

Лице 1 дава пари на заем на лице 4, но не директно. За целта:
Лице 1 заема парите си на лице 2.
Лице 3 заема лични пари на Лице 4.
След това лице 3 ще получава плащане от 2, на по-късен етап, използвайки парите на лице 1.
От това следва, че Лице 1 косвено е предоставило парични средства на Лице 4.

Системата Hawala се оказва изключително ефективна за отдаване на бързи заеми. Според този метод кредитополучателят и заемодателят могат да обменят/отдават пари без да се намират на едно и също място. Лице 2 и Лице 3 изпълняват ролята на кредитни брокери, управляващи транзакцията от свое име.

Тъй като не е необходимо парите директно да се предават от кредитополучателя към кредитора, Лице 1 може да прехвърли парите си на лице 2 и почти мигновено лице 4 може да събере същите средства от лице 3.

Парите, получени от Лице 4 в споразумение с Хавала, всъщност не са парите на Лице 1. Доверието е важно, защото Лице 3 дава парите си на кредитополучателя. Самата дума „Hawala“ всъщност означава „доверие“.

От решаващо значение е двамата кредитни брокери в тази четирипосочна сделка да могат да се доверят един на друг. В противен случай системата се проваля.

Въпреки че има известни различия, някои от функциите на Hawala и днешните заеми до заплата се дублират и основната сред тях е способността да се осигури бързо прехвърляне на пари между две страни.

Необходимостта от бърз достъп до пари на заем е често явление в нашето ежедневие. Ето защо заемите до заплата са толкова актуален продукт.

Еволюцията на кредитите през XX-ти век

1920-те години

Банковите системи минават през много различни етапи и форми през вековете, като едва през 20-те години на миналия век, концепцията започва повече да прилича на тази, която познаваме днес.

Първоначално банките са достъпни само за най-богатите представители на обществото, които могат да докажат своята кредитоспособност чрез референции и документи, притежанието на които им гарантира откриване на лична сметка.

По онова време взимането на заем е практически невъзможно, освен за най-богатите, които могат да докажат притежаваното от тях със съответните документи.

Банкови заеми: 1930-те до 1950-те години

До началото на 30-те години на XX-ти век, банковите заеми са рядкост, а вместо тях хората често се обръщат към заложни посредници при нужда от финансова помощ.

В този период нуждаещите се от кредит го получавали срещу обезпечение с ценни вещи, а този модел, подобно на съвременните заеми до заплата, предполага отдаване на неголеми суми за кратки срокове. Независимо от сериозната разлика във времето, условията за изплащане на кредитите са идентични – кредитополучателят трябва да погаси сумата на заема с начислена лихва в определен срок.

В случаите със залагане на вещи от преди близо век, ако заложният посредник не получи плащанията си навреме, той има право да продаде заложената ценна вещ. Тя представлява гаранция, че посредникът няма да загуби, дори кредитополучателят да се окаже неплатежоспособен.

Заложните къщи все още съществуват, но не се радват на същата популярност, както преди, дори в настоящия момент са по-слабо търсени в сравнение с компаниите, предлагащи бързи кредити.

Кеширане на чекове през 70-те години

След годините на заложните къщи, през втората половина на миналия век, популярност добиват магазините за осребряване на чекове. Техният модел също наподобява този на съвременните заеми до заплата: потребителите посещават такъв магазин и предоставят подписан чек с дата на валидност, в замяна на който получават пари в брой. От сумата на чека, заложният магазин си удържа такса за обслужване и лихва.

Особеност при този метод е, че не се налага кредитополучателят да изплаща дълга си лично в магазина. В момента, в който чекът стане валиден, заемателят го осребрява и така получава обратно отпуснатите средства. По-често заемащият дава чек, чиято валидност е отложена, т.е. парите ще бъдат взети след определен период от време, като следващата заплата, например. Това е и основният фактор, който оприличава чековете на днешните кредити до заплата.

През 1969-та година са въведени чекови гаранционни карти, които осигуряват сигурност на кредиторите. Повечето гарантират до 100 единици от съответната валута. Ако кредитополучателят иска по-голям заем са необходими няколко чека, така че всеки да бъде покрит от гаранцията.

Магазините за изплащане на чекове са предпочитани пред заложните посредници след средата на ХХ-ти век. Те съществуват и до днес, но все по-рядко се използват, изместени от заемите до заплата, предоставящи същата услуга, но по много по-достъпен начин.

Следва продължение…