Финансовият пазар претърпя силно сътресение от началото на настоящата 2020-та година. В резултат на пандемията с коронавирус, международната икономическа обстановка се влоши рязко, а финансовите институции се принудиха да преразгледат своята политика. Как се и доколко се промениха условията по отпуснатите кредити и има ли надежда тенденцията скоро да се обърне в положителна посока, научете в статията по-долу.

Тенденции във финансовия сектор от началото на пандемията

В рамките на четири месеца – от началото на март до края на месец юни, според статистиката на Българска народна банка, във финансовите институции у нас са постъпили близо 120 хиляди искания за отсрочване на, вече, отпуснати кредити. Почти 99 хиляди от всички внесени заявления са били одобрени, като 15% от тях са подадени от фирми, а останалите 85% са одобрените искания на частни лица. Посочените от БНБ цифри, обаче, се оказват доста обезпокоителни за общото финансово състояние на българите.

Отсрочване на кредити

Общата сума на одобрените искания за отсрочка възлиза на осем милиарда лева, която, макар да изглежда солидна на база на отпуснатите кредити, в действителност не е така. Процентното съотношение между взетите заеми от началото на годината и отложените към момента е необичайно ниско, на фона на икономическата нестабилност към момента. Официалните данни сочат, че едва между 10-20% от фирмите и гражданите се нуждаят от отсрочване на своите плащания, т.е. масата кредитоискатели не са силно засегнати от кризата или, съответно, не отговарят на изискванията за получаване на отсрочване. Въпросните изисквания спрямо кредитоползвателите са основно две, а именно: 

• Да разполагат с доказателство за намаляване на дохода им в резултат на корона вирус;

• Да не са просрочвали вноските по заемите си повече от деветдесет дни.

Предвид настоящата финансова ситуация у нас, анализите водят до два възможни сценария. Първият случай предполага, че гражданите и фирмите в страната укриват доходите си, тоест няма как да докажат намаляването на тези доходи документално, а според втората възможност, повечето кредитоползватели се оказват неизрядни платци.

Финансовите експерти споделят още една теория за слабия интерес към предоставената възможност за отлагане на плащания по кредитите. Тя се отнася до факта, че всяко отсрочване по заем води до оскъпяване на неговото обслужване и го прави по-неизгоден. Това е така, заради условията на мораториума, според който, сумите по лихва и главница, които биват отсрочени, не могат да бъдат опростени. Те автоматично се добавят към размера на заема и след приключването на мораториума, трябва да бъдат изплащани редовно. Цялата процедура чувствително влошава първоначалните условия по кредитите и осъзнавайки това, длъжниците прибягват до мораториум, едва когато са изчерпали всички други свои възможности.

Ситуацията в цифри

Финансистите обръщат внимание на факта, че кредитоползвателите, одобрени за мораториум, често допринасят за негативната тенденция в статистиката, превръщайки се в некоректни потребители, от момента, в който срока за отложените плащания изтече. Официална информация на БНБ сочи, че за първата половина на настоящата 2020-та година, размерът на лошите кредити възлиза на 8% от всички отпуснати кредити, което е напълно допустимо, дори предвид приемането на България в чакалнята на Еврозоната.

Все още съществува риск, обаче, когато към проблемните заеми се прибавят част от отложените за изплащане заеми. В този случай, размерът на т. нар. NPL (Nonperforming Loan) – не плащаните кредити ще достигне до 13% от общия размер на всички кредити, а начислените провизии по тях могат да нараснат до един милиард лева.

Незабавните мерки, предприети, вследствие на кризата с коронавирус?

Основните действия, които банките предприемат за справяне с кризата опират до завишаване на изискванията към всички кредитоискатели. Въвеждането на по-строги критерии и, съответно, намаляване броя на отпуснатите кредити са незабавните стъпки, инициирани от банките и фирмите за бързи кредити. 

Стимулирането на банкови депозити е друга позната стратегия, ползвана на финансовия пазар у нас. В контекста на настоящата ситуация, Българска народна банка не прогнозира голяма промяна в поведението на финансовите институции, през следващите месеци.

Анализът на БНБ

Предвид факта, че броят на засегнатите сектори в българската икономика, вследствие на наложените ограничения около пандемията е голям, БНБ предвижда финансовите институции да подхождат все по-предпазливо при отпускане на кредити. Според прогнозата на Българска народна банка лихвите по заемите, които трайно намаляват през изминалите две години, предстои да нарастват по време на есенно-зимния сезон, за разлика от лихвите по влоговете, за които се очаква да се съхранят непроменени.

В анализа на институцията се отбелязва още, че наблюдаваното, от пролетта насам, увеличение на лихвени проценти по дългосрочните заеми, валидно за Еврозоната, ще засегне и България, т.е. лихвените проценти по нови кредити у нас, също ще бъдат повишени. Към факторите, водещи до увеличаване лихвите по заемите в международен план, може да се добави още един. За същата тенденция допринасят неизплаканите кредити, както и намалялото търсене, като следствие от масово нестабилното икономическо състояние.

"Банките ще намаляват поемания риск през следващите месеци. Търсенето на кредити ще отслабне в сравнение със същия период на изминалата 2019-та година, а в резултат на това ще станем свидетели и на забавянето на годишния растеж по заемите. При положение, че втора вълна от ĸopoнaвиpycа няма, към края на настоящата година се очаква възвръщане към обичайните граници. В такъв случай, от четвъртото тримесечие на 2020-та година е реалистично да забележим възстановяване или поне застопоряване на икономическото състояние у нас“, се казва в официалния документ на Българската народна банка.

От БНБ още смятат, че опасността от сериозни сътресения в българската икономика, в момента, е висока, поради наблюдавания изключително слаб туристически сезон, намалялото вътрешно потребление, както и отчетения спад във външното търсене на наши стоки. 

"Смятаме, че негативната тенденция, по отношение на пoтpeбитeлcĸoтo поведение и намаляване активността на различните бизнеси, достигат своя пик през второто тримесечие нa тази гoдинa, когато бе отчетено и силно понижение на брутния вътрешен продукт в сравнение с началото на 2020 г.“, се споделя в анализа на институцията.

Пандемията с коронавирус, достигнала до Европа през февруари, а през март - и  в България, води до финансова нестабилност и става причина за втората поред глобална икономическа криза, от началото на XXI век. Наложените извънредни мерки ограничават, както работата на голяма част от бизнесите, така и масовото потребление. Съвкупността от всички тези фактори неизменно беляза общото състояние на икономиката в световен мащаб.

През последните шест месеца COVID-19 повлия на живота и ежедневието ни по неподозиран начин, а безпрецедентната обстановка се отразява силно негативно на финансовите пазари: потреблението отслабва, безработицата нараства, а доходите на населението намаляват. Какви ще бъдат следващите ходове на банките и фирмите за бързи кредити, по отношение на ситуацията и кога икономическата обстановка ще се стабилизира скоро, предстои да разберем.