Историята на парите води началото си от древни времена и може да се каже, че е стара, почти колкото света. Кои са първите форми на валута и как паричните средства и тяхната употреба се променят във времето, ще научим в следващите редове.

Понякога се случва в портфейла си да намерим стара, мръсна и окъсана банкнота, която изглежда сякаш е ползвана стотици години. Е, вероятно не е така, но историята на парите със сигурност се пише от хилядолетия. Съществуват данни, според които за първи път валута е ползвана от хората преди 40 000 години. 
Учените проследяват обмена и търговията чрез археологическите записи от времето на горния палеолит, когато групи от ловци търгували за най-добрите кремъчни оръжия и други инструменти. Отначало, хората започват да практикуват размяната – две страни правят директна сделка с желани от тях обекти.

Паричните средства се появяват малко по-късно. Техният облик сериозно еволюира през хилядолетията – от животни и натурални продукти, през монети и банкноти, за да се стигне до цифровата валута, така актуална в нашата съвременност. Без значение от формата, предназначението остава все същото – валутата се използва като средство за размяна, метод на плащане, стандарт за стойност, знак за богатство, разчетна единица.
Как еволюира валутата през своята хилядолетна история, можем да научим анализирайки археологически находки, които съдържат информация за търговията в древността.

Защо хората започват да използват валута?
Съществуват много различни теории за произхода на парите, може би защото те имат много функции. Те придават стойност, обединяват нации и разграничават общества, увековечават социални йерархии, служат на държавната власт. Трудно е да се фиксира конкретна дата, обозначаваща появата на валутата за първи път, но някои от причините за появата ѝ са размяната на подаръци и изплащането на дългове.

В самото начало, всички обекти, различни от природните, представляват единици, които имат съответна стойност и могат да бъдат разменяни. Пример за такива обекти са седефените черупки, широко разпространени по земите на Америка и черупките от каури, използвани в Африка, Европа, Азия и Австралия. Самородна мед, метеорити или самородно желязо, обсидиан, кехлибар, мъниста, мед, злато, сребро и оловни блокове също са служили като разменна валута. От същия период датира и разплащането с живи животни, което продължава в някои райони по света и до наши дни.

По стъпките на валутата
Месопотамският шекел е първата известна форма на валута, появила се преди цели 5000 години. Най-ранните монетни дворове, пък датират от 650-600 г. пр.н.е. в Мала Азия, където представители на елитното общество на Лидия и Йония са използвали щамповани сребърни и златни монети, за да се разплащат с армията.

По цялото земно кълбо се откриват оловни, медни, златни и сребърни монети, които подсказват, че монетосеченето, особено в Европа, Азия и Северна Африка, е било разпространено още в началото на първото хилядолетие след Христа. Обращението на римски, ислямски, индийски и китайски монети, пък предполага съществуването на активна търговия в периода от 1250 г. пр. н. е. до 1450 г. сл. Хр.

Сеченето на монети е процес, контролиран, обикновено от политически лидери, който се оказва траен, най-вече защото позволява лесното им разпространение. За сравнение, животните, които също имат дълга история в качеството си на разменно средство, се транспортират трудно и буквално имат по-кратък живот.

От край време парите се превръщат в инструмент за упражняване на политически контрол. Чрез тях става възможно събирането на данъци в подкрепа на елита и набирането на армии. Те, също имат функцията да стабилизират, да насърчават обмена на стоки, информация и услуги между хора и институции. 

Исторически факти и трансформация на парите 
От далечни времена, никое общество не съществува самостоятелно, а обменя знания, стоки, взаимодейства си с други групи чрез парите. Чрез различните валути хората успяват да намалят рисковете от загуби, в резултат на различни географски, политически, исторически обстоятелства. Независимо от различните стоки или услуги, които хората предлагат, валутата е тази, която има обединяваща роля между всички тях, тя е общият език, който всички „говорят“.

Подходящ пример за това е търговията по морския път на коприната от 700 до 1450 г. сл. Хр., която осъществява глобална връзка между европейци, азиатци и африканци -  едновременно трансформираща и основополагаща.
По време на разкопки през 2012 г. около древното кенийско търговско пристанище Манда в Индийския океан е открита 600-годишна китайска монета Yongle Tongbao. Китайските монети от онова време представляват малки дискове от мед и сребро с дупка в центъра, за да могат да се носят на колан. Тази монета е издадена от император Yongle от династията Мин. Той се интересувал от политически и търговски мисии в земите отвъд Южнокитайско море и изпраща адмирал Джън Хе да изследва тези брегове, около 80 години преди Васко да Гама да достигне от Португалия до Индия.

Археологически открития като това илюстрират интегрирането на Африка в търговските взаимодействия сред Индийския океан и доказват, че пазарните икономики, базирани на пари в брой, се развиват стремглаво по онова време. На източноафриканския бряг, тогава има местни търговци и крале на местните суахили, които следват исляма и култивират тези външни контакти с други търговци от Индийския океан. Те искат да улеснят бизнес отношенията, докато търговците от Близкия Изток и Южна Азия имат свои собствени бизнес контакти. Сеченето на монети от този период представлява начин за оставяне на печат, визитна картичка, символичен знак при осъществяване на връзки.

Историята на парите показва, че влиянието на валутата е многопосочно. От една страна, тя дава възможност за обмен на стоки и услуги, и осигурява забогатяване, а от друга – става причина за възникване на социално-икономически и други различия. Тези модели на взаимодействие са актуални и днес. Пример за това са взаимоотношенията между Китай и Африка - по-сложни в настоящето, отколкото когато адмирал Джън Хе за първи път донася монети от Китай, като символ на приятелството между двете територии, независимо от разстоянието, което ги дели.

В наше време притежанието на парична валута отличава богатите от бедните, развитите от развиващите се, глобалния север от нововъзникващия глобален юг. Парите са както лични, така и безлични и глобалното неравенство днес е свързано с формализирането на парите като мярка за обществено благополучие и устойчивост. Въпреки че валутата продължава да се развива в нашата дигитална ера, нейното използване днес все още следва тенденциите, поставени от нашите древни предшественици.