Инвестиции

Колко кредити могат да отпуснат банките?

Процесът на кредитна експанзия е отпускането на нови кредити от страна на банките, които не са обезпечени с материални активи. Често средствата, които те раздават като кредити на домакинствата и бизнеса, са вложени във финансовите институции като депозити от други компании или от други физически лица. По този начин банките са в състояние чрез кредитните си практики да създадат пари от нищото (тоест инфлация), защото в един момент две различни лица претендират за собственост върху един и същи актив. Това са депозантът, който е поверил парите си кредитната институция, и кредитополучателят.

За банките тази практика изглежда като добър бизнес, защото парите, които са депозирани при тях, се вливат обратно в икономиката. Така от една и съща сума те едновременно получават и такса от депозанта за поддържане на сметката и за „съхранението“ на парите му, и лихвата, която начисляват върху кредита. Всъщност с времето и по-конкретно през XIX в. кредитните банки и депозитните банки се обединяват в нов вид организъм – търговската банка. Тя съществува и до днес, а сливането на двата вида банкиране в една структура позволява извършването на още по-мащабна кредитна експанзия. В дългосрочен план това е пагубно за икономика по причини, които ще разгледаме в друга статия. Тук ще се спрем на това колко точно пари са способни да отпуснат банките на пазара.

Колко кредитна експанзия може да създаде една банка?

Банките са задължени да съхраняват определен минимален резерв от депозираните при тях средства. В еврозоната той е 1%, а в България – 10%. Това означава, че останалите 99% (в еврозоната) или 90% (в България) от размера на депозитите в банките може да бъде отпуснат като кредит. В първия пример ще разгледаме какви са способностите за кредитна експанзия в случай, при който в икономиката имаме една банка. Ситуацията ще е допълнително опростена, тъй като ще допуснем, че тя оперира с резерви от 10% (или 0,1), а всички средства над тях отпуска като кредити. Нека размерът на депозитите ѝ е равен на 1 млн. лв. Тогава размерът на кредитната експанзия ще е равен на депозитите, умножени по процента на отпуснатите средства и разделени с размера на минималния резерв или:

кредитна експанзия= 1 000 000 х 0,90,1

Виждаме, че по този начин една самостоятелна банка може да създаде нови пари в икономиката, които са деветократно по-голям размер от първоначалния, който е съществувал в нея. Това е лоша новина за (почти) всички. От една страна, този феномен неминуемо ще повлияе върху цените в стопанството. От друга, начинанията, започнати с кредити, които на практика не съществуват като реални пари в икономиката, е почти невъзможно да бъдат реализирани успешно. Същевременно, докато парите от депозитите са отпуснати като кредити, банката на практика е в състояние на неплатежоспособност – напълно достатъчно е депозантите ѝ да поискат да изтеглят 11% от средствата си, за да я доведат до фалит.

С този пример виждаме колко мощна може да е само една банка по отношение на създаваните от нея кредити. В следващия пример ще видим как изглежда способността на банките да създават кредитна експанзия в система, която се доближава до реалната икономика.

Кредитната експанзия в реалната икономика

Тук сметката не се усложнява значително математически. Ако в системата има десет нормални по размер банки, опериращи с размер на резервите от 10%, а в банката се връщат 20% от отпуснатите заеми (защото или клиентите не изтеглят напълно кредитите си, или част от сумата се връщат в същата банка, тъй като с кредитите се извършват плащания между клиенти на една и съща банка) и всички пари произтичат от един депозит на стойност 1 млн. лв., то след множество операции цялата банкова система ще може да създаде общо количество на парите в обращение от 10 млн. лв. или чистият размер на кредитната експанзия ще е също девет пъти по-голям от сумата на първоначално направените в банковата система депозити. (Пълните сметки и формули са дадени в книгата на проф. Хесус Уерта де Сото Money, Bank Credit, and Economic Cycles.)

В реално изражение, това означава огромно инфлиране на средствата от страна на търговските банки чрез процеса на кредитна експанзия, в който не се включва напечатването на необезпечени от нищо пари от страна на централните банки. По този начин търговските банки разполагат с колосална мощ във всяка съвременна икономика, като те са напълно наясно с това и се възползват от нея.

Нечестното предимство на банките на кредитния пазар

От определението на търговските банки в началото на статията може би е ясно защо те са водещият кредитор на пазарите на заемни средства. Те използват средства, отпуснати им за една цел (а именно под формата на депозити), за да отпускат кредити – механизъм, от който не може да се възползва нито един друг вид организация. А това предимство е „нечестно“, тъй като се основава на правен прецедент – в миналото банките са били задължени да съхраняват 100% от размера на депозираните в тях средства, но в последствие държавата им е осигурила привилегията да нарушават това изискване. Същевременно останалите участници на този пазар са принудени да набират средствата, които отпускат, по алтернативни начини. В случая на компаниите за „бързи кредити“ това често е чрез началния им капитал, а при взаимните фондове – чрез средствата на инвеститорите им.

Това е една от причините, поради които банките са огромни в сравнение с останалите участници на кредитния пазар. Ако сравним тръста SPDR S&P 500, който е най-големият борсово търгуван фонд на света, с най-голямата банка в САЩ – JP Morgan Chase, разликата е очевидна. Активите на фонда са в размер на малко над 260 млрд. долара, докато тези на банката възлизат на 2,6 трилиона долара или десетократно повече.

От друга страна, съвременната регулаторна политика в сферата на банковото дело създава много силни мотиви за окрупняване на банките. Този феномен, който също заслужава да се разгледа подробно отделно, води до по-ниска конкуренция на пазара, съответно до по-лоши условия за крайните потребители, отколкото биха получили те иначе, както и до още по-голяма мощ за банките на кредитния пазар. Но тя не се изразява само под формата на по-голяма способност да раздават кредити. По-големият размер на банките води и до значително по-добри позиции за политически лобизъм, както видяхме и през Голямата рецесия. Преди десет години често чувахме израза „твърде голям, за да бъде оставен да фалира“ (too big to fail) по отношение на банките и много от тях действително бяха спасени чрез парите на данъкоплатците или чрез новонапечатани средства от централните банки.

Същевременно трябва отново да се припомни, че тяхната способност да създават кредитна експанзия (или пари от нищото) е колосална. Именно банките създават балони в цели огромни отрасли, най-красноречивият пример за каквито е надуването на имотния и автомобилните сектори. Предвид всичко това изобщо не е учудващо, че банките днес са двигателите на кредитния пазар. Те обаче хронично тласкат икономиката към повтарящи се цикли на бумове и рецесии. Поведението им поне отчасти може да бъде обяснено с желанието за увеличаване на печалбите, от една страна, и със „забравянето“ на важни аспекти от стопанската история, от друга.

Абонирай се за промоциите на Credirect!

Абонирай се за нашите промоции!

Ние държим на дискретността. Данните на клиентите ни няма да бъдат споделени с трети лица или компании.

Полезна информация

Ние сме щастливи да помогнем

Звънни ни: 0700 800 46

Пиши ни: customercare@credirect.bg

Ние от CreDirect сме на твое разположение от понеделник до петък от 08:00 до 19:00, в събота от 09:00 до 18:00 и в неделя от 09:00 до 17:00
Адрес: гр.София, ул.Славянска 29, ет.7

Този сайт използва “бисквитки” от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за ползването му от Ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт Вие се съгласявате с употребата на „бисквитки“.