Така наречената "манията по лалетата" е особено интересен епизод от икономическата история на света, който се състои в края на 1636 и началото 1637 г. в Холандия. Тази "мания" се счита за един от първите спекулативни балони, за които има исторически данни. Балонът се образува в цените по договорите за покупка на луковици, които се използват за засаждане на лалета. В пика на балона през февруари 1637 г. договорите за луковици се продават на цени, които надхвърлят 10 пъти годишния доход на професионален занаятчия. Наличните исторически данни сочат, че за период от едва няколко месеца през есента-зимата на 1636-1637 г. цените на фючърс договорите за луковици на лалетата (балонът всъщност се формира основно в цените на този тип договори, а не на самите лалета) се увеличават 20 пъти. Как се стига до това?

Защо балон се формира точно в лалетата?

В началото на 17-ти век лалетата все още са изключително рядко срещано растение в Холандия, което за първи път е импортирано от Турция едва няколко десетилетия по-рано. Не е изненадващо, че един от най-прословутите балони се формира именно в пазара на подобна стока. Лалетата в Холандия по онова време са били нова и луксозна стока на пазара, колкото и странно да звучи това в наши дни.

Именно цените на подобен тип стоки са най-поддатливи на балонизираща спекулация стимулирана (както след малко ще разберем) от недалновидни държавни политики. Не е случайност, че в наши дни такава балонизираща спекулация е налична в пазара за криптовалути – нова технология, чиито приложения и потенциал едва тепърва разгадаваме. Същото се случи и през 90-те години на миналия век, когато интернет се появи за първи път и цените на акциите на телекомуникационните компании сформираха най-надценения борсов балон за последните няколко столетия.

От къде идва ресурсът, който бива налят в подобни балони?

Балони обаче не се формират от нищото и не, да кажем, че те са в резултат от неразумна спекулация не е достатъчно задоволителен отговор. Търгуването с какъвто и да е инвестиционен актив винаги е някаква форма на спекулация. Това, което отличава спекулацията, която води до балони е, че тя е изключително отдалечена от фундаменталния потенциал на съответната инвестиция. Това може да се постигне само чрез наливането на огромно количество финансов ресурс в съответния балон. Въпросът е – откъде идва този финансов ресурс? И отговорът въобще не е очевиден, защото в икономиката по принцип не съществуват пари, които просто си седят неизползвани, на разположението на спекулатори, които просто чакат да ги вкарат в поредната инвестиционна мания.

Парите, които се наливат в подобни балони представляват странен излишък на ликвидност, който по принцип не би трябвало да съществува в нормално функциониращата икономика. Защото когато икономиката (и ценовата система) функционира както трябва, всички пари в наличност биват употребени от потребители и производители по (приблизително) най-оптималния възможен начин във всеки един момент. Икономиката никога не се намира в състояние на абсолютен и перфектен баланс, затова грешни и нереалистични спекулации винаги са възможни (хората все пак не са перфектни), но при нормално функциониране на пазарния механизъм тези инциденти са дребни по мащаб. Как тогава се случват големите пазарни балони като този с лалетата?

Паричната политика в Амстердам в края на 16-ти и началото на 17-ти век

Отговорът е изненадващо прост и почти тавтологичен– коренът на такива балони се намира в увеличението на парите в обръщение. Това, което се случва в Холандия в началото на 17-ти век е, в резултат на създадения от наложение от управниците режим на т.нар. "свободно сечене" и свободна употреба на каквито и да е монети. Този режим позволява неограниченото трансформиране на скъпоценен метал (злато или сребро) във парична валута и употребата на всякакви монети (дори чуждестранни) в Холандия. Режимът първоначално води до голям успех сам по себе си, защото успява да стимулира прилив на скъпоценни метали в страната. Това стимулира и трансформацията на Амстердам в най-големия комерсиален център в Европа. Обаче, парите в обръщение в Холандия към края на 16-ти и началото на 17-ти век все повече и повече се състоят от монетите на страните съседки и все по-малко от местните.

Много от тези "външни" монети са били вече увредени и износени, което, поради свободния режим, който позволява употребата на всякакви монети, малко по малко започва да води то спад в стойността на валутата на Амстердам, с около 9% под законово-фиксирания стандарт. Понеже дори износените чуждестранни монети имат статута на легална валута, жителите на Амстердам започват да използват тях все повече и повече, а неизносените местни монети, които съответно имат по-висока стойност на глобалния пазар понеже са в по-добро състояние, биват използвани за външна търговия. И така неизносените монети изтичат от страната а износените се вливат в нея.

В опит да се "поправи" тази ситуация, централната Банка на Амстердам бива създадена през 1609 г. Тя получава монополно право над търговията с валута. Режимът на "свободно сечене" обаче се запазва, т.е. банката приема всякакви монети и всеки може да отиде при банката със скъпоценен метал, който тя ще изсече във местната валута. Основната функция на тази банка е да гарантира 100%-овата стойност на всички монети в обръщение и да компенсира спада в стойността на местната валута под законовия стандарт. И тя успява да го постигне.

Как тази парична политика създава условия за "балонизация" на пазара

За съжаление обаче стабилността, която Банката на Амстердам подсигурява на паричната система е нож с две остриета. Гаранцията за 100%-во покритие, която тя предоставя дава на Холандия много сериозно конкурентно предимство пред други Европейски държави, където валутата може и бива обезценявана от държавниците. Това започва да привлича все повече и повече монети и скъпоценни метали в страната, особено от Америка, която има изключително високи залежи на подобни метали.

Именно този невиждан дотогава приток на монети и скъпоценни метали формира излишък на пари в икономиката. Това води до инфлация на цените на стоките в Холандия и създава условия за неразумни спекулативни инвестиции. Това е източникът на допълнителните пари, които биват наляти в балонът с лалетата. Най-просто казано, в резултат на комбинацията от политиката на Банката на Амстердам целяща стабилност на стойността на парите и режимът на "свободно сечене" в началото на 17-ти век в Амстердам има толкова голям наплив на пари, че хората се чудят какво да правят с тях.

И някои измислят да ги изпозлват за спекулации с цените на лалетата. Вече обясних защо именно в нова и в тогавашния контекст "луксозна" стока е най-логичния да се сформира спекулативен балон. Вече знаем и как се е появил необходимият излишък от паричен ресурс, който бива налят в този балон.

Както споменах в началото, балонът достига своя пик в началото на 1637 г., в първите дни на февруари, когато цената на един фючърс договор за (едно) лале е около 10 пъти по-висока от годишния доход на един добър занаятчия. След 3-ти февруари през същата година цената обаче претърпява рязък колапс обратно до първоначалните си нива преди началото на маниакалната спекулация през ноември 1636 г. Не е напълно ясно какво точно предизвиква този колапс. Най-вероятно просто става въпрос за лавинообразен ефект на разпродаване на пазара, предизвикан от промяна в настроенията на инвеститорите. Това, което е характерно за спекулативните балони е, че понеже те се движат нагоре изцяло от субективните емоции на инвеститорите, дори и лек обрат в тези емоции е достатъчен да предизвика срив.

Заключение

Този балон е много поучителен епизод във финансовата история на света по няколко причини. Първо, демонстрира колко опасни могат да бъдат спекулативните инвестиции, които не са подкрепени от анализ на фундаменталния потенциал на съответния актив, в който се инвестира. И второ, показва огромната роля, която държавната политика и политиката на централните банки играят на пазара. Ако режимът на "свободно сечене" и Банката на Амстердам не съществуваха, то тогава едва ли щеше да има толкова огромен рстеж на парите в обръщение в Холандия, достатъчен, за да създаден мащабен излишък от финансов ресурс, който бива налят в невъобразими по своя мащаб спекулативни балони.

Затова, ако и вие инвестирате, винаги обръщайте внимание на това дали оптимизмът на пазара относно дадена инвестиция е оправдан на фундаментално ниво, или може би е просто резултат от наливането на паричен излишък създаден от централната банка.