Когато Дейв Дод и Стивън Смит в самия край на 80-те години разработват собствената си бизнес идея, тя се сблъсква с неочаквана опозиция. Притежателите на бизнес обекти под наем не са били особено склонни да им отдадат помещенията си, защото не са вярвали в тяхната концепция. А бизнес плана, който двамата правят, е изключително прост и всъщност вече се е срещал на различни части по света. Пример за успешно реализирана такава по това време е например Dollar General в САЩ. В самата Англия първите магазини за един паунд са съществували от повече от 120 години към 80-те. Въпреки това двамата са вярвали в идеята, че може да се реализират успешно като да продават стоки, които всеки клиент на Острова може да си позволи, а днес е достатъчно да се каже, че, макар концепцията да е звучала може би странно на някои, всъщност тези собственици на сгради са допуснали грешка.

Паундът на успеха

Днес на сайта на Poundland е посочено, че: „Търговската концепция на бранда ни е изключително проста – ние продаваме повече от 3 хил. стоки, които носят НЕВЕРОЯТНА СТОЙНОСТ за парите си.“ Не така стои картинката през 1990 г., когато Дод и Смит все пак успяват да открият първия си обект, който се намира в пазарното градче в Централна Англия Бъртън ъпон Трент, през април 1990 г. Въпреки че и тогава, както и днес, повече от стоките са се продавали само срещу един паунд, широчината на продуктовата гама, разбираемо, е била значително по-малка. Всъщност в първия магазин на Poundland са се продавали едва малко повече от 600 продукта.

За самото откриване на магазина обаче, предприемачите получават кредит в размер на 50 хил. паунда, отпуснат им от бащата на Стивън Смит. Тази сума обаче се изплаща изключително бързо. На практика само през първия работен ден на Poundland единственият магазин успява да реализира оборот от повече от 13 хил. паунда – изключително постижение за времето, а и поради факта, че почти всички стоки в магазина наистина са стрували само един паунд.

Да растеш от първата годинка

Това изключително добро представяне на Poundland подтиква двамата основатели на компанията да започнат да осъществяват експанзия от самото начало на съществуването ѝ. Така само до края на първата година от съществуването си брандът е оперирал няколко обекта, съсредоточени предимно в Бъртън ъпон Трент и други относително малки търговски градчета в централната част на Англия. А до края на финансовата 1990 г. (която във Великобритания не съвпада с календарната година, а започва на 1 април) тези обекти ще успеят да реализират постъпления в размер на 1 млн. паунда и чиста печалба от 6 хил. паунда за Дод и Смит.

Силно позитивните финансови резултати водят до още по-скоростно увеличаване на обектите на Poundland, като двамата предприемачи посрещат Нова година на 1992 г. с общо 15 магазина. А вече всички свързани страни с компанията са наясно с успешната бизнес идеята на Дод и Смит. „Купувачите се влюбиха в концепцията ни, заедно с нашите партньори доставчиците и собствениците на имоти“, посочват на страницата си от Poundland. „Магазините се превърнаха в огромен успех. Изключително доброто представяне на първия ни обект, намиращ се на улица Meadowhall, беше повторен и другите магазини, които открихме до края на 1992 г.“

Истинската експанзия на Poundland 

Но не всички от посетителите на Poundland са добронамерени потребители. През годините се оказва, че много от хората, които привлича веригата, не са склонни да плащат дори и по един паунд за нейните продукти. Затова в средата на десетилетието двамата предприемачи се оказват принудени да открият мащабен модерен и добре охраняван централен склад, чийто размер е малко повече от 12 хил. кв. м, както и да инвестират немалко средства в подобряване на сигурността в магазините си. Мерките водят до понижаване на оперативната печалба на веригата, която се свива с повече от 50% през финансовата 1995 г., но за сметка на това полага основите на бъдещия растеж на компанията.

Но подобни прозаични проблеми не са в състояние да спрат веригата от разрастване. Още през 1995 г. Poundland открива свое представителство в Хонконг, чрез което значително оптимизира логистиката си и откриването на нови продукти. Това е поредният ход на компанията, който заздравява нейните основи за още по-голям растеж. А експанзията на веригата, изглежда, не може да бъде спряна. Още в средата на новото десетилетие Poundland открива своя обект номер 150, който се намира в Нортхемптън.

Към този момент двамата съоснователи на Poundland вече не стоят на чело на компанията, тъй като я продават за сумата от 50 млн. паунда на Advent International. Това се оказва правилна сделка за Advent, тъй като през следващите няколко години печалбите от бранда ще продължат да нарастват със средно около 50% на годишна основа, за да достигнат почти 13 млн. паунда през 2009 г. След което настъпва кризата.

Как се оцелява през кризата?

Голямата рецесия свива потреблението, особено в сегмента на по-скъпите потребителски стоки. Но Poundland се намират в най-изгодната възможна позиция, за да посрещнат негативните ефекти върху търговията. Тъй като брандът следва философия за продажба на евтини стоки, масово потребителите се насочват към него. Затова, както посочват от Financial Times, оборотът на Poundlad се покачва с повече от двукратно само за петте години меджи 2008 и 2013 г., като през последната достига сумата от 880 млн. паунда. Същевременно в родната ѝ Англия експанзията продължава, след като между 2008 и 2012 г. броят магазини Poundland се удвоява, достигайки 400 обекта. Година по-късно към тях ще бъдат добавени още сто.

Към този момент веригата вече е стъпила и на пазар, различен от родния ѝ, след като открива магазините Dealz (неправилен начин на изписване на „deals”, което означава „сделки“, „оферти“ на английски) в Ирландия. Компанията се спира на това име, тъй като според проучванията на нейния маркетингов отдел използването на думата “Euro” в заглавието няма да донесе позитивни впечатления у потребителите.

В последствие Poundland започва да обръща поглед към конкуренцията си, като през 2015 г. придобива веригата 99p, преди годината по-късно самата Poundland да бъде продадена за 610 млн. паунда на южноафриканската Steinhoff International. Днес веригата остава един от успешно представящите се играчи в ритейл сектора във Великобритания, който е разшири дейността си и извън малките градчета, за да предлага евтини стоки и на най-значимите търговски места в големите градове.