Едва ли първата асоциация при споменаването на понятието икономическа история е свързана с оръжейното производство. Но в средата на XIX в. в цяла Европа тече скоростна индустриализация, която обхваща и оръжейното производство. А предвид конфликтите, обхванали големи части от Стария континент по това време, движени и от все по-разрастващите се националистически движения, въоръжаването се оказва изключително важна стопанска сфера. Това води до създаването на някои от големите оръжейни комплекси, съществуващи и до днес. Един от тях е Steyr, който преди около век и половина, благодарение на предприемаческия дух на Йозеф Верндл и склонността му да поема риск, израства от неголяма фабрика за оръжейни компоненти до индустриален колос.

Наследственият оръжейник

Леополд Верндл е ковач в австрийския град Щайр – известен със своите железни руди център още от Средновековието – който в началото на второто десетилетие на XIX в. открива собствена манифактура за производството на оръжейни компоненти. Когато неговият син Йозеф, роден през 1831 г., израства, той логично преминава през обучение във фабриката на баща си, която по това време е съсредоточена изключително върху производството на части за пушки. Но младият Йозеф намира технологията на работа за остаряла и напуска, за да влезе в армията. Като офицер там, неговите технически умения не остават незабелязани и той става част от оръжейния център във Виена.

Неговият престой в столицата отново не е твърде продължителен, тъй като през 1852 г. отива да учи най-модерните методи в оръжейното конструиране в Америка, за да попие опита и нововъведенията на компании като Remington и Colt. Година по-късно той поема обратно към вкъщи, научил как може да се постигне взаимозаменяемост на частите. Тази технология е от огромно значение, защото ще намали времето, необходимото за производството на едно оръжие – дотогава все още процес, поглъщаш много човекочаса, – а и ще позволи по-лесния му ремонт, тъй като няма да е необходимо компонентите да се напасват поотделно на ръка. Докато това е технология, нуждата за която вече е осъзната и назряла, убеждаването на Леополд Верндл не е никак лесен процес. Затова синът му се отказва от начинанието и вместо това открива собствена фабрика, в която да прилага научените в Америка методи. Но през 1955 г. Леополд Верндл почива и неговата вдовица се обръща към сина си за управлението на фамилния бизнес.

С акцент върху иновативността

Докато Йозеф Верндл още се запознава с бизнес делата на баща си, той е споходен от късмет – в близък град е открита железопътна гара, позволяваща директната търговия с Виена. Това се случва в контекста на Австрийско-италианската война, която, макар изгубена от империята, води много работници в Щейр и създава големи постъпления за оръжейните производители. Конфликтът подпомага Йозеф, който към началото на следващото десетилетие вече контролира уверено създаденото от баща му предприятие. А неговата дейност скоро ще бъде насочена към производството на оръжия на принципа на взаимозаменяемостта на частите.

Технологията обаче не може просто да бъде приложена към вече съществуващ модел оръжие, затова Йозеф Верндл започва да разработва свой дизайн, съвместно с Карл Холъб, който преди да бъде назначен във фабриката му е работил за един от братята на Йозеф. Не е ясно кой от двамата, по време на служба в църква, получава вдъхновение свише, тъй като е инспириран от въртяща се урна и решава, че механизмът може да бъде изкопиран и приложен в оръжейното дело. Но това не се оказва достатъчно за производството на нова пушка, затова през 1863 г. двамата отиват във фабриката на Colt в Америка, като дори поръчват ново оборудване, а Карл Холъб остава там, за да може също да научи индустриалните нововъведения. Верндл обаче трябва да се върне в Австро-Унгария, тъй като печалбите, натрупани по време на последните военни конфликти (сред които е Гражданската война в Америка), са похарчени за ново оборудване от Новия континент, а бизнесът му започва да генерира загуби. Нещо повече – Верндл е принуден да закрие част от производството си и да започне да освобождава служители.

Кредитни рискове?

По време на престоя си в Америка, Карл Холъб не спира да работи по новия дизайн на пушката, като се съсредоточава върху чертежите си нощем, след като приключва работата му в Colt. Когато престоят му при американския производител приключва, през есента на 1863 г. той също се прибира в Австро-Унгария, като носи още по-детайлни, но все още далеч от финализирани, чертежи на новата пушка. В този момент бизнесът на Верндл вече се насочва към катастрофа, губейки приходи заради конкуренцията, която успява да предложи по-добро съотношение между цена и качество на потребителите. Но индустриалецът знае, че за да оцелее компанията му той трябва да успее да внедри новата си технология. Воден от това убеждение, той пресушава фамилните спестявания и изтегля немалки по размер кредити и открива нова фабрика, която е оборудвана с машините, закупени в САЩ, и която ще трябва да произвежда все още незавършената пушка. Това изглежда странно – на фона на масовите уволнения в Щейр, Верндл инвестира всичко в изцяло нова производствена мощност, но целта пред него е ясна – той трябва да започне производството на оръжието, преди да изпадне в банкрут.

Малко преди това да се случи, бизнесът на Верндл се оказва спасен от поредната трагедия в Европа – Австрийско-пруската война от 1866 г., по време на която поръчките към компанията му отново се покачват. Но както днес е известно, тя става популярна като Седем седмичната война, така че надеждите на индустриалеца са напът да се окажат попарени. Но въпреки загубата, военните във Виена внимателно анализират причините за разгрома си, като сред тях се открояват по-добрите пушки Dreyse, използвани от войниците на Ото фон Бисмарк. Това, от своя страна, ги подтиква да се насочат към въвеждането на еквивалентно съвременно оръжие в собствената си армия, при това бързо. Стечението на обстоятелствата отново обнадеждава производителя от Щейр, но за пореден път очакваната „глътка въздух“ под формата на приходи, с които да обслужва поетите кредити, не се състои, защото за австроунгарската армия са поръчани пушки Remington.

За щастие на Верндл обаче, в контекста на тази промяна се случват две важни събития. От една страна, Австро-Унгария подписва споразумение с Прусия, което успокоява значително властите във Виена, а, от друга, производството на Remington в империята се бави изключително много. Същевременно Верндл и Холъб най-сетне успяват да конструират собствената си пушка и да подадат молба за патент върху нея. Нещо повече – фабриката в Щейр вече е готова да започне масовото производство, а и дизайнът привлича вниманието на архидука Вилхелм Франц Карл, който спомага за представянето ѝ във Виена. Оръжието, разработено от тандема, се отличава не просто с взаимозаменяемостта на частите, а и се оказва значително по-евтино от пушките Remington. Нещо повече – когато военните във Виена тестват образците, те веднага впечатляват с надеждността си във всякакви условия. Армията е толкова смаяна, че пушката „на Верндл“, както е известна по това време, през юли 1867 г. поръчва на фабриканта колосалното количество от 100 хил. броя от нея. Планът на правителството е превъоръжаването на армията да стане изключително бързо, а Верндл не разочарова – благодарение на вече готовото си (и постоянно разширяващо се) производство, той преизпълнява очакванията два пъти по-рано. 

Така, след като преминава през влакче на ужасите от постоянни надежди и разочарования, бизнесът на Верндл, оцелял няколко години благодарение на кредитиране, изведнъж разцъфтява. След като индустриалецът изпълнява успешно контракта, скоро ще последва още по-голяма поръчка – за 150 хил. от новите пушки. За да се справи с нея, броят на служителите му се изстрелва от 800 до 6 хил., а това вече налага тя да бъде преобразувана в публично дружество. Затова през август 1869 г., със съдействието на банката Allgemeine Bodencreditanstalt, е създадена Österreichische Waffenfabrik. При производствен капацитет от 8 хил. пушки седмично тя успява да създаде толкова много и качествени оръжия, че рискът, поет от Верндл, напълно се оправдава, като пушките му ще се използват дори по време на Първата световна война.