Блог

Инвестиции

Основни инвестиционни инструменти

Това са понятията, които всеки човек, искащ да подобри благосъстоянието си чрез инвестиции, трябва да знае...

В теорията на инвестирането съществува цяло море от информация и съвети. Известни и успешни инвеститори често пишат книги, в които предоставят своята рецепта относно практиките, които работят. И докато може много да се поспори кои от тях следва да се прилагат и в каква среда, то едно е ясно – нито един инвеститор няма как да бъде успешен, ако не е запознат с някои основни понятия в сферата. Затова в тази статия ще бъдат представени термините, без които нито един играч на борсата няма как да търгува на пазарите.

Акции

Акциите са видове ценни книжа, които превръщат притежателя си в собственик на част от дадена компания. Неговият дял в тази компания се определят от съотношението на притежаваните от него акции спрямо общия брой емитирани (или издадени) от организацията акции. Този вид ценна книга може да се придобие както на първичните пазари (фондовите борси, на които акциите се емитират за пръв път от самите компании), така и на вторичните пазари (на които активите се търгуват не от самата компания, а от други собственици на акции). Срещу средствата, които търговецът на фондовия пазар инвестира, за да придобие акциите, той получава право на дивидент. Съществуват два основни вида акции.

Обикновени акции – те почти винаги дават право на глас в съвета на акционерите, но изплащането на дивидента върху тях зависи от решението на мениджмънта на компанията. Дивидентът, ако такъв се изплаща, се формира въз основа на притежавания дял акции спрямо всички емитирани акции на дружеството, като той не е фиксиран процент.

Привилегировани акции – те рядко предоставят право на глас на притежателя си, но му носят друг вид облаги. От една страна, собствениците на привилегировани акции получават дивидент под формата на фиксиран процент от стойността на привилегированата акция. От друга, в случай на ликвидация на компанията, нейните задължения към притежателите на привилегировани акции се обслужват с предимство пред останалите категории дългови инструменти. Тъй като привилегированите акции осигуряват фиксирана доходност, те отчасти наподобяват облигациите.

Най-общо казано, инвеститорите в акции имат два канала на приходи от тях. Единият е дивидентът, който дружествата могат да решат да изплащат. Другият е чрез спекула. При него инвеститорът закупува акции, често без да очаква, че те ще му донесат дивидент, но предполага, че цената им ще се покачи в бъдеще и че ще спечели от разликата между стойността, при която ги придобива, и цената, на която ще ги продаде.

Дивидент

Дивидентите се формират от част печалбата на едно дружество, което бордът на директорите решава да разпредели между притежателите на акции. В общия случай изплащането на дивидент може да се случва ежемесечно или на няколко месеца. Инвеститорите могат да се ориентират за очаквания дивидент, който могат да получат от акциите на една компания, посредством т.нар. доходност на дивидента. Тя представлява съотношението между изплащания дивидент за определен период от време (най-често за една година) и цената на една акция.

Не е задължително да се изплаща дивидент. Например когато „Алтерко“ излезе на Българската фондова борса, нейното ръководство обяви, че поне в началото акционерите им няма да получат такъв, за да може средствата да бъдат използвани за развойна дейност. Все пак те посочиха, че се очаква в бъдеще да започнат да разпределят дивидент.

Облигации

За разлика от акциите, облигациите не превръщат притежателите си в собственици на част от съответното дружество. Вместо това, при закупуването на облигация компанията се превръща в длъжник. Облигации могат да се издават и правителствата, а не само от частни дружества. Този вид дългов инструмент се дефинира като актив с фиксирана доходност, защото инвеститорите в облигации получават приходи в общия случай от лихвата (а не под формата на дивидент), която се изплаща за определен период от време. Когато този период приключи, организацията трябва да върне и главницата по облигацията. Докато лихвата се начислява на номиналната стойност на облигацията, нейната реална цена (тази, при която се търгува), може да варира, затова не е невъзможно една облигация да бъде закупена при цена, която е по-ниска от номиналната.

Кредитният рейтинг на повечето големи публични компании, както и на отделните държави, се оценява от различни агенции като Moody’s, Fitch и Standard & Poor’s. Затова за инвеститорите често е лесно да видят кои частни организации, кредитни институции или правителства са платежоспособни и къде могат да очакват проблеми. Това е от голямо значение, защото държавите, чиито икономики имат сътресения, невинаги успяват да се изплатят с инвеститорите си. В разгара на финансовата криза, позната като Голямата рецесия, която избухна през 2008 г., инвеститорите, които притежаваха дългови облигации на Гърция, се съгласиха да отпишат доброволно малко над половината от стойността им. В противен случай те бяха заплашени да не получат никакви пари от страната изобщо за закупените от тях дългови инструменти.

Относително рядко може да се срещнат облигации, при които притежателят им не получава приход под формата на лихва. Все пак такива съществуват, като в този случай неговата премия (или печалба) се формира от разликата между реалната цена, на която облигацията се придобива, и нейната номинална цена. Това е така, тъй като когато този вид дългов инструмент падежира, инвеститорът получава като главница номиналната стойност на облигацията.

Възвращаемост от инвестицията

Това е един от най-важните индикатори в сферата на инвестициите. Чрез нормата, известна като възвращаемост на инвестицията, се вижда колко успешно е било едно вложение. По този начин лесно се прави сравнение между различни видове инвестиции, независимо от избрания актив – акции, облигации, физически благородни метали или дори банков депозит. Възвращаемостта на инвестицията се изчислява по следния начин:

възвращаемост = (печалба - цена на инвестицията) / цена на инвестицията х 100%

Нека разгледаме следния пример: Иван си купува акция на „Алтерко“ за 2100 лв., колкото е тяхната стойност към средата на месец март. Тъй като компанията е продължила да създава нови иновативни продукти и да оперира на печалба (но все още не изплаща дивидент), цената на нейните акции се е покачила до 2310 лв., когато Иван решава да продаде акцията си. Каква е неговата възвращаемост от инвестицията?

възвращаемост = (2310 - 2100) / 2100 х 100%

От формулата Иван лесно може да види, че доходността от инвестицията в една акция на компанията в този хипотетичен сценарий би била 10%. Така той може да сравни инвестицията в тази акция спрямо други видове вложения и да прецени кои активи са подходящи за него и в кои си струва да инвестира за същия период от време.