Ето какво ще ти разкрием в следващата статия:

• Кой е Дан Хаплин и как от най-ниското професионално стъпало в една компания, се превръща в неин вицепрезидент?;
• Как да се поучим от неговия професионален опит и да го приложим в своя живот?

Най-странното нещо при човека е склонността му да цени само онова, което има обявена цена. Безплатните училища, безплатните библиотеки не ни привличат толкова, точно защото са безплатни. Хората често решават, че имат нужда от допълнително обучение, след като напуснат училище или университет и започнат работа. Неслучайно работодателите се интересуват повече от служители, които учат задочно и паралелно, с това, работят. В тяхно лице те разпознават амбиция, заради готовността на тези хора да жертват свободното време в името на личното си усъвършенстване. Такива хора рядко остават в подножието на социалната стълба. Те са способни да преодолеят всякакви препятствия по пътя си и да спечелят симпатиите, на онези, които имат властта да им дадат по-добри възможности.

Дан Хаплин е най-добрият пример за такава личност. Още, като студент в колежа, той става мениджър на известния през 30 –те години футболен отбор на Нотр Дам, който по това време се управлява от Кнут Рокън. 

Хаплин завършва колежа в тежко и не особено благоприятно време, когато е изключително трудно да се намери доходна работа. След няколко безуспешни опита да навлезе в бизнеса с инвестиционните банки и киното, Хаплин решава да приеме първата длъжност, която му предлагат – продавач на електрически слухови апарати, срещу комисиона. Тогава той знае, че всеки, който иска, може да намери подобна работа, но пък точно тя се оказва достатъчна, за да му отвори вратите към успеха. 

Хаплин продава слухови апарати, въпреки че, никак не му харесва да се занимава с това. И едва ли би могъл да се издигне в тази дейност, ако недоволството му от нея не го подтиква да търси решение на ситуацията. Като за начало, той си поставя за цел да стане помощник на мениджъра по продажбите в компанията. Опитът му се увенчава с успех и тази крачка го издига достатъчно високо над мнозинството, като му позволява да открие други, още по-добри, възможности. 

След известно време той постига такъв рекорд в продажбите на слухови апарати, че А.М. Андрюз, председател на борда на директорите на конкурентна компания за подобни продукти, решава да разбере повече за човека, който му отнема голяма част от продажбите. Андрюз кани Хаплин на интервю и след срещата той е вече назначен като ръководител на отдел. Впоследствие, Андрюз заминава за Флорида за три месеца, оставяйки новия ръководител да се справя сам с работата, като своеобразен тест за неговата компетентност. 

Хаплин се справя отлично с това изпитание. Вдъхновение черпи от девиза на Кнут Рокън: „Светът обича победителите и няма време за неудачници.“ Той влага толкова усилия в работата си, че не след дълго е избран за вицепрезидент на компанията – длъжност, която повечето хора биха се радвали да получат след дълги години лоялна служба. Хаплин успява за малко повече от шест месеца. 

Да започнем от своята финансова неудовлетвореност

Едно от основните неща, на които трябва да се наблегне с всичко казано дотук, е, че ние се издигаме до високи позиции или оставаме на едно и също място, в зависимост от условията, които сами си създаваме. Няма невъзможни неща, стига да имаме желание за развитие и цели за постигане. Веднъж, захвърлим ли зоната на комфорт и изберем ли пътя на риска, пред очите ни започват бързо да се появяват хиляди възможности, които чакат да бъдат сграбчени. В противен случай, задържайки се твърде дълго в зоната си на комфорт, позволяваме на еднообразието и рутината да диктуват живота ни. Започваме да се движим по течението, следвайки инерцията и без да усетим даваме почва на най-различни страхове и фобии. Много е важно да знаем какви са страховете ни – какво ни притеснява, от какво се боим, какво ни пречи да спим спокойно. Като говорим за поемане на риск, то той  е пряко свързан със страховете ни. Рисковано е всичко, от което се страхуваме. Ако спрем да се страхуваме, спираме да разглеждаме определена ситуация като рискова и е много по-вероятно да предприемем ново и нетипично за нас действие. Например, в професионален план, може да започнем собствен бизнес и да навлезем в нов териториален обхват с фирмата ни: нова продуктова гама, клиенти от различна таргет група, взаимоотношения с нови бизнес партньори или да наложим по-високи стандарти на работа.

Идеята да стартираме от най-ниското стъпало на развитието ни е доста добра, но има един съществен недостатък. Повечето хора, които започват по-този начин, така и не успяват да вдигнат глава и да се възползват от шанса, който получават в даден момент. В крайна сметка, такъв тип хора остават на едно и също място, без да претърпяват някакво развитие. Друг факт е, че когато човек гледа на професионалните си възможности от най- ниското стъпало - от долу нагоре, перспективата не е много ясна, нито достатъчно оптимистична, за да го окуражи за по-мащабни действия. Тъкмо обратното, гледката е твърде песимистична и най-често убива всичките му амбиции. За хората е по-лесно да приемат съдбата си такава, каквато е. Те просто се примиряват се с нея, защото еднообразното всекидневие се превръща в навик, а той с времето става толкова силен, че за тях се оказва невъзможно да се освободят.

Животът е само един и затова рискът е оправдан, в името на това да стигнем по-далеч от добре познатата „зона на комфорта“. Когато човек действа по този начин той свиква да оценява обстановката около себе си, да анализира действията на другите, научава се да познава шанса и да се възползва от него без колебание. 

Успехът и провалът, трябва да бъдат резултат от действията, а не от навиците ни. Най-вероятно близостта на Дан Хаплин с най-големия футболен треньор на Америка посява в съзнанието му същото настървение за успех, благодарение на който отбора на Нотр Дам става световноизвестен. Изглежда е правилно твърдението, че преклонението пред един авторитет помага, стига да се прекланяме пред победител. Също така, това ни дава шанс да разширим рамките, които сами сме създали и ограниченията, които сами сме си наложили и така да придобием нови знания и безценен емпиричен опит. Сблъсъкът със страховете ни може да доведе до едно ново начало и да очертае онази правилна посока, която ще реализира нашите мечти.