Паричните реформи на Уанг Манг и залеза на Китайската империя | CreDirect
  • Бърз кредит до 1,500 лв.
  • Без скрити такси
  • Без трудов договор
  • Без постояннен доход
Блог

Обратно към всички статии

История

Даниел Василев

Бизнес редактор в списание Forbes

Паричните реформи на Уанг Манг

41
38

Инфлирането на парите понякога води до срива на цели империи, а в случая на Уанг Манг – до края на управлението и династията му.

Под управлението на Западната династия Хан (206 г. пр. н.е. – 9 г. от н.е.) икономиката на Китай просперира. Като до голяма следват философията на въздържане от прекомерна намеса в стопанството, основаваща се на принципа у-вей от Даоизма, повечето императори от този период позволяват развитието на система, която днес може да се определи като много близка до лесе-фер капитализма. Паралелно с това династията успява да постигне стандартизация на изсичаните монети в цялата управлявана от нея територия през I в. пр. н.е., като по този начин преустановява период на  хаотично парични предлагане. През него не много успешни парични реформи и честа инфлация на платежните средства в обращение са се редували със също толкова слабо резултатни опити на властта да централизира паричното предлагане.

Монетарната система в края на Западната династия Хан

 

През целия II в. пр. н.е. властите в Китай пробват различни експерименти с паричната система. Сред тях е опитът да се въведат силно надценени „бели пари“ (предполагаемо изработени от сплав от калай и сребро) с различна деноминация, търгувани срещу съответно 3 хил., 500 или 300 бронзови монети, чието пускане в циркулация просто спомогнало за нарастване на фалшификациите. Все пак към края на века централната власт успява да монополизира паричното предлагане. Тъй като управниците вече еднолично можели да опредлеят теглото на монетите в бронз, както и тяхната номинална стойност, която по традиция е надвишавала тази на самия метал, подобни експерименти като “белите пари” са загърбени. На границата между епохите паричната система в Китай се е състояла от основно бронзови монети вужу, тежащи 3, 4 и 5 жу (съответно 1,95, 2,6 и 3,3 грама). Същевременно, от гледната точка на самите владетели, тя трябва да е изглеждала изключително ефективна, тъй като в рамките на малко повече от век държавните парични дворове успяват да изсекат почти 30 млрд. монети, което прави по близо 10 монети в секунда.

Реформите на Уанг Манг

В началото на новата ера, в резултат на липсата на мъжки наследник или ранната смърт на някои императори от династията Хан, влиятелният в двора Уанг Манг успява да постигне поста на регент. Две години по-късно, през 8 г. от н.е., след като се справя със съпротивата на някои от принцовете и техните поддръжници, той се обявява и за император и основоположник на династия Ксин (чието име означава „Новата династия“). С възкачването на Уанг Манг на трона до голяма степен се променя философията на управление на империята. Следвайки конфуцианските принципи, новият владетел се захваща с мащабни реформи, обхващащи много сфери на държавната власт. Разбира се, Уанг Манг не пропуска и паричното предлагане.

Първата реформа на Уанг Манг като регент

Неговите дейности в тази област започват още от периода, през който той управлява като регент. Нуждата от повече пари в държавната хазна не е изненадваща, защото Уанг Манг управлява в относително размирно време. Затова още на втората година от регентството си той въвежда три нови монети, номиналната стойност на всички от които е изключително надценена. Бронзовият дакян е тежал 12 жу, а номиналната му стойност е била надценена над двадесет пъти, а другите две нови монети (с маса от съответно от малко под 18 и 30 грама) са били с номинална стойност, надхвърляща 100 и повече от 550 пъти цената на бронза, използван за изсичането им. Изглежда, че бъдещият нов император си е давал сметка за ефектите от действията си в сферата на паричното предлагане. Той е бил наясно, че, доколкото е възможно, жителите на Китай ще се опитат да използват за ежедневните си нужди монети вужу, изсечени по време на владетелите от династията Хан, или пък ще опитат да съхранят благородни метали, притежаващи действителна стойност. Затова Уанг Манг първоначално забранява притежанието на злато, като по този начин потенциално възпира гражданите си да извъшат това, което в икономиката се нарича „бягство към действителна стойност“ (при което хората спират да използват обезценените от държавата монети и търгуват посредством алтернативни форми на пари). В последствие, вече като император, той ще обяви, че хората, които търгуват посредством монети, изсечени по времето на династията Хан, ще бъдат пращани в изгнание.

Паричните реформи на Уанг Манг като император

Силно обезценените монети на Уанг Манг с тегло от 18 и 29 грама, както монетите вужу, са забранени, като на тяхно място, паралелно с монетата дакян, започва да циркулира и нова монета, надценена петкратно. Същевременно, след като вече е забранил притежанието на злато, новият император налага и ново ограничение над гражданите си, които вече нямат право да притежават и мед.

Но истинският размах на Уанг Манг като реформатор започва едва от втората година на управлението му. Тогава в икономиката са пуснати в обращение нови парични средства с  почти 30 различни деноминации. Въпреки че те са изработени от богата гама от материали и форми (кюлчета, монети и черупки), общата характеристика на всички тях е, че те са били свръхнадценени – между 1500% и забележителните 21000%. Властите, изглежда, отново са си дали ясна сметка, че подобна парична система ще създаде силен мотив за изработването на фалшификати на новите пари, затова някои свидетелствата сочат, че наказанията за такива са били изключително сурови. Те са включвали както смъртно наказание за семейството на фалшификатора, така и поробване на съседите му, като идеята може би е била да се създаде нетърпимост към фалшификаторите у самото население.

Не е изненадващо, че населението на Китай приема силно негативно потопът от нови платежни средства. От една страна, те водят до ценови изменения, а от друга многообразието от монети, кюлчета и черупки е просто неразбираемо за обикновения човек. Поради тази причина нововъведенията на Уанг Манг не са били използвани в ежедневието, когато това е било възможно. Затова едва две години по-късно немалка част от тях престават да бъдат изсичани и са заменени от нови монети с номинална стойност от 1 и 50 парични единици, които също спират да се секат след по-малко от година. В крайна сметка те са заменени от две нови монети с номинал от 1 и 25, които, предвид съдържанието на бронз в тях, са били надценени познатите пет пъти.

Последици от паричните реформи

За изключително краткия период от седем години Уанг Манг успява да проведе поредица от реформи, които оказват съществени ефекти върху цялата икономика на Китай. От една страна, постоянната смяна на платежните средства води до объркване сред обикновените жители на страната и до хаос в стопанството. Същевременно фактът, че те са надценени, силно е покачил цените на изключително важни стоки като оризът и зърното. Липсват конкретни данни, но може да се предположи, че предвид циркулацията на изключително надценени монети ценовият ръст по времето на императора е достигнал поне десетки проценти, като сведенията сочат, че равнището на цените се е нормализирало едва към средата на I в. от н.е. В резултат на това покачване на цените в икономиката на Китай по времето на Уанг Манг свидетелствата сочат, че много хора са ставали роби, тъй като не са били способни да обслужват взетите кредити.

За да контрира част от негативните ефекти от провежданата парична политика, администрацията на Уанг Манг започва да регулира цените на най-големите пазари в страната. Но това се оказва просто поредното добро намерение, което поражда обратен ефект – този ход, в комбинация с изкуствено надценената валута и някои природни катаклизми, в крайна сметка довежда до недостиг на различни стоки. Затова философът от XX в. Ху Ших ще нарече Уанг Манг първия „социалистически“ владетел на Китай.

Не е изненадващо, че предвид тези въздействия върху икономическия и социалния живот в страната бунтовете срещу Уанг Манг започват още на третата година от възкачването му на престола. В крайна сметка той управлява до 23 г. от н.е., когато е убит в столицата си Чанган. С това династия Хан е продължена, но вече като Източен Хан.

Препоръчани

Виж всички

ОСТАНЕТЕ С НАС

Абонирайте се за нашите промоции!

Ние ценим дискретността. Вашите детайли няма да бъдат споделени с трети лица, или компании.