Въпреки световната икономическа криза, настъпила в резултат от коронавируса, големите технологични компании продължават да бележат ръст. Техният растеж, обаче, често означава гибел за представителите на малкия и средния бизнес. Какво да очакваме през 2021 г.?

В резултат на пандемията с COVID-19, икономиката в световен мащаб, категорично е извън контрол. За различните институции винаги е било предизвикателство да постигат баланс в икономическо отношение, а от началото на тази безпрецедентна ситуация сме свидетели на ярки полюсни явления. От една страна, наблюдаваме средните и малки компании, които се борят за оцеляване, докато в същото време, цените на акциите в големите технологичните структури не спират да се повишават, също както и заплатите на техните ръководни кадри. За някои от тях можем да кажем, че не просто не страдат от извънредната обстановка, но дори напротив – бележат просперитет.

Въпросните технологични гиганти са няколко на брой, изключително продуктивни, широко популярни компании, които формират така наречената "Икономика на Суперзвездите". Такива компании са "Walmart”, "Amazon", "Facebook", които служейки си с най-новите технологии променят световните пазари. Тяхната известност и масово потребление неизменно водят до непрекъснато повишаване на тяхната стойност.

Стратегията, която следват компаниите-суперзвезди е чрез предлагане на нови функции и допълнителна стойност да печелят повече потребители, докато се окажат в позицията на монополисти на пазара. Отговорните институции рядко успяват да предотвратят сливане или придобиване на нови фирми, с което се нарушава баланса на съответния пазар и се създават предпоставки за нелоялна конкуренция. Нагледен пример за подобна ситуация е придобиването на "Instagram" и "Whatsapp" от социалната мрежа "Facebook".

Фирмите-суперзвезди също имат заслуги при разпределяне на богатството от труд към капитал. Докато, преди време, нормално бе богатство да се натрупва чрез труд, то сега, капиталът има водеща роля – той гарантира сериозни привилегии.

Всеизвестен факт е, че тези компании–гиганти имат достъп до персонална информация и разполагат с внушителен бюджет, който често надхвърля бюджетите на някои от малките държави по света.

Любопитно е, че понякога социалните мрежи биха могли да разполагат с повече информация за отделни личности, дори от самото правителство. Когато тези отделни личности не разполагат с достъп до личните си данни, съхранявани от определена социална платформа, това е предпоставка за проблеми. Безспорно, най-логично би било, самите ние да решаваме как да разполагаме с личните си данни.

В Европа се взимат сериозни мерки по отношение поверителността на личните данни и предстои промяна в законите, но в Щатите ситуацията е различна. Като следствие от терористичния акт на 11 септември 2001 г., законите там се променят, така че се нарушава личната неприкосновеност на американските граждани - фирмите имат права над събирането и използването на лични данни.

Търсачката на "Google" е още един пример за използване на сложен алгоритъм, който, разполагайки с личните ни данни може да изчисли и прогнозира нашите интереси в онлайн пространството. Именно затова, конкурентните търсачки са изправени пред сериозно предизвикателство в борбата си с лидера на пазара.

Какви мерки се прилагат?

До момента, в световен мащаб са познати два модела за овладяване на най-големите технологични компании, тяхната мощ и монопол на пазара. Опитът на Китай, в това отношение е да национализира фирмите-суперзвезди. Така, ролята на държавата и правителството в управлението на местните технологични гиганти става все по-голяма.

При моделът, използван в Китай, държавата разполага с неограничен достъп до личните данни на своите граждани – принципи, които сериозно се отличават от тези, прилагани от западните общества.

Именно на запад, проблемът с пазарния монопол се разрешава с така наречените антиръстови закони, които в Европа сериозно ограничават суперзвездните компании. Пример в това отношение, отново е „Google“, с наложени санкции, възлизащи на 9 милиарда щатски долара, за период от 3 години.

Все пак, в антитръстовите разпоредби, властите все още имат какво да подобряват, за да избегнат евентуално разделяне на компаниите-гиганти, което се превръща в практика за избягване на санкциите. Подобни примери се помнят още от началото на миналия век, сред които е и “Standard oil”, разделена на десетки по-малки регионални компании, някои, от които съществуват и до днес.

Западният свят, сякаш също е неподготвен за регулацията на нови сектори, появяващи се на пазара, като дигитализираните, вече индустрии, подсилвани от навлизането на интернет в живота ни през последните двадесет години.

На лов за нови идеи

Като всяка друга сфера на живот, пандемията с COVID-19 налага настъпването на промяна и в антитръстовите закони. Добре би било да се създадат условия за изравняване на силите сред конкурентите на пазара. Това може да се случи, ако бъде ограничено разширяването и се предотврати евентуалното сливане или поглъщане на свързани компании.

Китайският гигант „Amazon“, чийто бизнес свързва купувачи с продавачи, например променя някои свои процеси и въпреки това конфликтът на интереси е налице, когато в онлайн платформата се предлагат собствените продукти на „Amazon“. „Microsoft“, от своя страна, също е заплаха за своите конкуренти, в качеството си на доставчик на най-популярната операционна система за компютри в света и в същото време, предлагащ собствен браузър.

Един належащ въпрос в нашата съвременност, е дали трябва да дадем на компаниите-суперзвезди безграничната свобода да се развиват или е редно да наложим известни ограничения и да ги поставим в рамките на установените, през годините, пазарни принципи. Според някои специалисти по предприемачество, ако монополистите на пазара бъдат ограничени, те няма да страдат от сериозни последствия, но ако това не се случи, балансът в икономиката ще бъде сериозно нарушен.

За да бъдат наложени регулации над суперзвездните компании, е нужно техният бизнес да бъде проучен, така че да се предотврати ситуация на пазарен монопол. Потребителите заслужават своето право на избор, а методите, приложени с разбиране към естеството на всеки отделен бизнес, биха били по-успешни, отколкото еднозначното ограничаване на пазарния дял на гигантите.

Така наречените антитръстови мерки се влияят също от прилагането на национални закони за защита на личните данни. За онлайн платформите, обаче това би означавало да следват установените разпоредби на всеки отделен пазар, на който бизнесът им функционира, а не само на своя собствен. Подобни идеи все още са в процес на обмисляне в Европа, но биха променили начина, по който технологичните гиганти действат до момента.

Друг основен приоритет, освен постигането на баланс на пазара е също, защитата на личната информация, не само на локално ниво, но в световен мащаб.