През месец юли, тази година, България официално влезе в чакалнята на еврозоната. В очакване да бъде присъединена към единния валутен механизъм, страната ни се изправя пред сериозните изисквания на европейската комисия и надзор от страна на Европейската централна банка. Сред основните ангажименти са: осъществяването на реформа в съдебната система, борбата с корупцията, съхраняване на икономическа стабилност и устойчивост във финансовия сектор.

България под надзор през есента

За България и Хърватия влизането в ERM II съвпада с присъединяване към надзорния механизъм. Надзорният механизъм се управлява от Европейската централна банка, която си сътрудничи с Българска народна банка. Очаква се, и за двете държави, надзорът да започне само две седмици след официалното публикуване на решение в държавен вестник на Европейския съюз.

Европейската централна банка поема директния надзор над няколко конкретни банки от началото на месец октомври тази година. Информация за това, кои са банките, които ще бъдат определени като значими и съответно наблюдавани, все още, е непълна. Известни са само три, нареждащи се сред най-големите у нас: Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Обединена българска банка. Този банков надзор от страна на Европейска централна банка и Българска народна банка ще представлява преход към встъпването на надзорния режим.

Ответните реакции

Взетото решение от двете държави, по отношение на втория валутен механизъм, е ключов момент от процеса по влизането в еврозоната. В отговор, в свое медиийно съобщение, ЕК официално поздравява Хърватия и България за положените усилия в хода на присъединяването им към ERM II.

„Присъединяването към втория валутен механизъм ще изиграе важна роля за стабилизиране и постигане на устойчивост за икономиките на България и Хърватия. В процеса, двете държави ще имат възможност да се сближат, да обърнат внимание на своите вътрешни проблеми, да стабилизират политиките си и в крайна сметка, да приемат еврото по-уверени и по-силни.“, споделят още от Европейската комисия пред медиите.

Относно валутите на двете държави и процеса по приемане на единната европейска валута, може да се отбележи, че за разлика от хърватската куна, при която все още се усещат колебания, левът има преимущество и е в стабилна връзка с еврото.

От комисията подчертават също, че държавите вече са поели сериозни ангажименти, насочени към отстраняването на съществуващи политически проблеми, в името на успешно присъединяване и членство в ERM II. Представителите на ЕК добавят, че досегашните членове на ERM II, ще участват в наблюдението, което има за цел да се установи на какъв етап от изпълнението на поетите ангажименти се намират България и Хърватия. Надзорната комисия проследява покриването на ангажименти в областите:

• Наблюдение на небанковите финансови институции;

• Рамка за несъстоятелност;

• Рамка за борба с пране на пари;

• Управление на държавни предприятия.

Според проведеното наблюдение, комисията заключва, че всички поети ангажименти, от българска страна, са били изпълнени успешно.

„Общата европейска валута има ключова роля за постигане на европейско единство. На път да станат членове на това вропейското общество, България и Хърватия постигнаха успехи по отношение на важни политически и икономически проблеми. Вложените усилия от страна на двете държави се оценяват високо от Европейския съюз и доказват значимостта на еврото, не само като валута, но като символ за единство. И двете страни заслужават и ще получат нашата подкрепа за приключване процеса по присъединяване към еврозоната“, казва Урсула Фон дер Лайен, председател на Европейската комисия.

„За мен е удоволствие да поздравя Хърватия и България за присъединяването им към втория валутен механизъм. Това една от най-важните стъпки, които двете държави изпълниха успешно по пътя си към приемане на европейската единна валута. Адмирациите ми към двете страни са заслужени, заради положените услилия, въпреки безпрецедентната ситуация, породена от COVID-19. Този факт е показателен за това колко привлекателна валута е еврото, независимо от кратката му история. Присъединяването на Хърватия и България към еврозоната е добра новина, не само за всяка от двете държави, но и за еврозоната, като цяло“, споделя мнението си мистър Домбровскис, заместник-председател по икономическите въпроси в интерес на хората.

Коментарът на комисаря по икономическите въпроси, Паоло Джентилони, пък гласи: „Усилията, които Хърватия и България вложиха в процеса по присъединяването си към ERM II бяха значителни. И двете държави заслужават поздравленията ни и към днешната дата, всички виждаме резултатите от тези усилия. Доверието, което страните-претенденти засвидетелстваха към европейската валута, и то в тежък момент за световната икономика, в контекста на пандемията с коронавирус, ни прави горди и истински щастливи. Нашето европейско общество се разраства, а единството ни прави още по силни.“

Какво се случва в еврозоната напоследък?

Умножаващите се членове във втория валутен механизъм затвърждават ползите и ролята на европейската валута, независимо от щетите (дълговете), които финансовият срив през 2008-ма година нанася и предположенията, че настъпва краят на блока. Еврото остава втората по налично количество валута, след долара, в световните валутни резерви. В източноевропейския регион, еврото се определя като отличен стимул за реализация на инвестиционни проекти и отдалечаване от комунистическия режим. Само преди пет години, Литва, също представител на Източна Европа приема европейската валута, а други четири са членове с по-дълга история: Латвия, Естония, Словакия, Словения.

За да се стигне до процедура по въвеждане на еврото, България следва да се погрижи за изпълнението на поетите ангажименти, в областите:

• Засилване на рамката при надзора в банковия сектор;

• Подобряване на макропруденциалната рамка;

• Засилване на надзора в небанковия финансов сектор (пенсионни фондове и застрахователни дружества);

• Подобряване на рамката за несъстоятелността;

• Засилване на рамката за борба с изпирането на пари;

• Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия.

По тези последващи ангажименти предстои да бъдат проведени преговори с европейските партньори, включително с членовете на еврогрупата и представителите на Дания.

Договорът за функциониране на ЕС включва член 140, който трябва изрично да бъде изпълнен и докато държавата ни се намира в чакалнята, ще бъде следена именно за това. Малко преди началото на лятото, Европейска централна банка разпространи официален доклад по отношение напредъка на седем от държавите, вече членове на ЕС, но не и на еврозоната. Всички те: Румъния, Хърватия, Чешка република, Полша, Швеция, Унгария и България, имат правното задължение да въведат единната европейска валута. На финала на доклада се заключва, че България е престанала да отговаря на поставените официални изисквания и няма готовност за приемане на еврото, към настоящия момент. Основният проблем за страната ни се оказва инфлацията, заради чиито растящи стойности липсва устойчивост при цените. Други критерии, като публични финанси и дългосрочен лихвен процент, обаче са спазени.

Според утвърдената процедура, след присъединяването на една държава към втори валутен механизъм, тя остава там за около две години, след което започва фактическата подготовка по присъединяването към еврозоната. Този процес е с продължителност, около една година, което би означавало, че реалистичната прогноза за приемане на еврото в България е, това да стане през 2023-та година.