В средата на миналия век, дори въпреки разразяващата се Втора световна война, хората по света стават все по-отворени към културата, която, от своя страна, благодарение на бързо разпространяващите се технологии, става все по-достъпна. Затова не е учудващо, че когато през 1946 г. Масару Ибука полага основите на бизнеса си за производство на електроника, започвайки с паричния еквивалент на около 3000 лева (190 хил. йени), той формулира визията си по следния начин: „Създаване на идеалната фабрика, която набляга върху духа на свободата и отвореното съзнание, която чрез технологиите ще допринесе за японската култура.“ Седемдесет години по-късно основаната от Ибука и присъединилият се към него съвсем скоро след това Акио Морита корпорация преизпълнява всяка дума от тази визия и днес е сред гигантите в света на електрониката.

Звукът на растежа

Две години след основаването си, в контекста на обстановката в следвоенна Япония, Tokyo Telecommunications Engineering Corporation, както е кръстена компанията, пуска на пазара първия си продукт – електрическият мегафон. Той се появява, след като по-рано, докато основната дейност на Ибука е ремонтът на радиоапарати, предприемачът неуспешно опитва да създаде уред за приготвяне на ориз. Но машината им за звук е приета от потребителите, а още по-популярна от нея става магнетофонът тип G, който дебютира през 1950 г. Допускащи, че основното търсене за такъв тип продукт ще дойде от страна на различни държавни власти, предприемачите избират именно буквата G (от английската дума “government” –„правителство“), но всъщност той се оказва желан от всички сегменти потребители.

Обаче истинският хит в гамата на Tokyo Telecommunications Engineering Corporation е пуснатото портативно транзисторно радио TR-55, което се появява на пазара в средата на десетилетието. Това е и първият продукт, който е пуснат под бранда Sony, като цялата компания приема това име през 1958 г., след като Ибука и Морито настояват силно за тази смяна срещу различни контрагенти, държащи на по-традиционно и японско наименование. Името Sony е избрано заради латинската дума за звук – sonus, и английската “sonny”, която е използвана в Япония за обръщение към интелигентните будни младежи, като каквито двамата предприемачи са предпочитали да се разглеждат. Нещо повече – това е една от първите местни компании, изписващи наименованието си на английски, но за бъдещето на Sony това се оказва изключително правилен ход, тъй като радиоприемникът им става много търсен и извън Япония.

Sony става глобална

Само две годни след като представя радиото TR-55, Sony пуска на пазара наследника му – TR-63, което е и първият портативен транзисторен радиоприемник в портфолиото на компанията, както и първото, създадено с фокус към износа. Точно това устройство, продаващо се в САЩ за почти 40 долара, е и първият глобален удар на Sony, която завзема гигантския пазар на радиослушателите в страната. Всъщност търсенето за TR-63 е толкова голямо, че Sony не е смогвала да извършва износа по море и затова се е наложило да открие въздушна търговска линия специално за транзисторното радио.

Затова не е учудващо, че през 1960 г. Морита посещава САЩ, за да открие първия клон на Sony в страната, като компанията и до днес се гордее, че над нейната сграда в Ню Йорк за пръв път след Втората световна война в Съединените щати се развява японското знаме. По същото време са открити офиси в Хонконг и Цюрих, както и завод в Ирландия, за да може все по-популярният японски производител да е в непосредствена близост до клиентите си. Само година по-късно, когато Sony се превръща и в първата японска компания, предлагаща свои акции в САЩ (все пак нейното първично публично предлагане и листване на Нюйоркската борса ще се случат почти десетилетие по-късно), резултатът от стратегията на експанзия чрез собствена дистрибуция, внедрена от Морита, започва да става очевиден. А самата Sony, която произвежда над 1 млн. транзисторни радиа месечно и вече разглежда възможности за разширяване на мощностите си, се превръща в нещо като посланик на технологичните постижения на Япония пред света.

Sony променя индустрии

Докато с радиата си Sony става популярна, компанията всъщност започва да разширява и портфолиото си от потребителска електроника. Така до края на 60-те и през 70-те години компанията ще предложи на пазара първия транзисторен настолен калкулатор, телевизионната си технология Trinitron (за която ще спечели и награда Emmy през 1973 г.), първия уред за цветен запис на касета и 3,5-инчовия флопи диск. Но в самия край на десетилетието, Sony революционизира отново начина, по който потребителите могат да слушат музика, като предлага на пазара първия Walkman. През следващите десетилетия устройството, позволяващо лесно възпроизводство на стереозаписи, първоначално от касета, ще продаде над 400 млн. броя при първоначална цена от 150 долара, превръщайки се в същински феномен сред любителите на музиката.

А в средата на 90-те години Sony ще създаде и иновация в сферата на видеогрите, с пускането на първата конзола PlayStation. Възпоризвеждаща игрите от компактдиск (също формат за пренос на данни, разработен от Sony в партньорство с Philips), тя позволява на няколко души да играят едновременно, а в контекста на времето, в което достига на пазара, PlayStation улавя момента, в който рендирането на 3D обекти става масово. Благодарение на това конзолите, от които Sony разработва четири, както и две портативни, които се продават и до днес, също се продават в стотици милиони броя. Само пуснатият на пазара през 2013 г. PlayStation 4 продава повече от 1 милион броя, което го превръща в най-бързо продаващата се конзола в историята, като шест години по-късно от нея вече са продадени почти 100 милиона броя.

Не всичко за Sony е розово

През последните три десетилетия Sony открива огромен брой подразделения, свързани с потребителската електроника, медиите, медицината, преноса на данни, ауидио- и видеотехниката и компютрите. През 1989 г. Sony придоби дори Columbia Pictures Entertainment за рекордната до този момент сума, при която японска компания купува американска – 4,8 млрд. долара. Но от началото на новото хилядолетие Sony премина през период на турбулентност, като компютърното и телевизионното ѝ подразделения, измежду останалите, пострадаха тежко в резултат. През 2014-та година Moodys намалява кредитния рейтинг на компанията до Ba1 оценявайки акциите на компанията като "рискови с голям спекулативен елемент" и оценява перспективите за излизане от кризата като слаби, но все пак усилията, които ръководставата на Sony полага през последните почти десет години, дават резултат и днес предизвикателствата на компанията изглеждат по-скоро зад гърба ѝ. Всъщност за последната финансова година приходите ѝ продължиха да растат до 78,6 млрд. долара (при печалба от 4,6 млрд. долара). Така през последните няколко години действителността в Sony отново сбъдна думите, написани от съоснователя ѝ Акио Морита за предишен период от развитието на компанията: „Грешките и погрешните решения са човешки и нормални и погледнати в дългосрочен план те не увредиха компанията.“