Изминалата 2019-та година бе динамична и завърши оптимистично според специалистите, предвид реализираното потребление около коледно-новогодишните празници. За съжаление, за 2020-та не може да се каже същото, тъй като почти от самото ѝ начало светът, а като част от него и България, се озова в безпрецедентна ситуация. Прогнозите за криза бяха стопроцентово оправдани, а ежедневието на хората се промени генерално, за съвсем кратко време. Последствия, в разлчини аспекти от живота, ще продължават да се усещат и през идните месеци, а всеобщата несигурност от случващото се и резултатите от предприетите мерки, с право насаждат страхове у потребителите.

В един общ план, разглеждащ консуматорските навици, тенденцията сочи, че по-голямата част от българите демонстрират склонност да пазаруват, възползвайки се от промоционални отстъпки. По-ниската цена е приоритет за местните потребители, дори тя да е за сметка на качеството на даден продукт. Дали, обаче, тази тенденция се съхранява и към момента?

Тенденции в поведението на потребителите по време на криза

Пандемията с COVID-19 доведе след себе си очакваната финансова криза, която чувствително се отрази на потреблението в световен мащаб. Според наскоро проведено социологическо проучване, у нас коронавирусът е ограничил потреблението до най-необходимото. Социолозите отбелязват, че по време на подобна криза, която неизменно се отразява на финансовото ни състояние, е нормално преразглеждането на обичайния списък с покупки и намаляване на спонтанните разходи в магазините.

След въвеждане на извънредното положение, вследствие на коронавируса, българите оправдаха очакванията на експертите, демонстрирайки промяна в досегашните си потребителски навици. От самото начало на създалата се ситуация, българските граждани проявиха извънредна предпазливост и започнаха с повишено внимание да преценяват нуждите си. Като друга видима разлика се отчита склонността на потребителите да полагат допълнителни усилия за проучване на пазара. Независимо от опасенията си, обаче, консуматорите засвидетелстват лоялност към търговските марки и обекти, които са посещавали и преди периода на карантина.

По отношение на настоящата криза, която в дългосрочен план ще се отрази повече на българската икономика, отколкото дори на здравеопазването, над 60% от потребителите споделят, че се стараят или са принудени да ограничат разходите си. Наблюдава се масова несигурност, която принуждава хората да изчакват с мащабните покупки и да преустановят безразборното харчене. Пазарното поведение на българите осезаемо се променя и те влагат повече мисъл и рационалност в изразходването на средствата си. 

От началото на кризата с коронавирус, консумацията у нас значително отслабва в конкретни сектори, като напитки, козметика, дори, телекомуникационни услуги. Потребителите са склонни да се лишат от посещение на социално или културно събитие, но не и да спестят средства в грижа за здравословното си състояние. Сред най-потърпевшите сектори, неизменно е туристическият бранш, но спад се регистрира и във финансовия ресор - банки и институции, отпускащи бързи кредити.

Според изпълнителния директор на Асоциация „Активни потребители“, въздържанието от потребление е сред основните проблеми, водещи до финансова криза. В отговор на това становище, за съживяване и съхраняване на икономическата стабилност в страната е необходимо всички усилия да бъдат мобилизирани в насърчаване на потреблението. В името на пълноценно функциониращата българска икономика се налага процесът консуматор-производител да бъде затворен на местно ниво. Ето защо българските потребители трябва да осъзнаят своята ключова роля в един механизъм, имащ за цел, не само да стимулира потреблението, но и да подкрепи родните производители.

Измерение на ситуацията в цифри

Повече от половината българи споделят своите опасения относно запазване на работното си място, като същият е процентът и на тези, които очакват намаляване на месечното си възнаграждение. Направеното, през месец април, социологическо проучване сочи, че:

• 91 % са изразяват безпокойството си от въздействието на вируса върху икономиката;
• 86 % са уверени, че тежката финансова криза е неизбежна;
• 80 % са притеснени как ситуацията ще се отрази на материалното им състояние;
• 47 % от работещите очакват възнагражденията им да бъдат намалени в рамките на 2020-та година;
• 56 % от заетите българи смятат, че съществува риск да загубят работата си;

Моментната нагласа на потребителите

Повече от половината българи са готови да ограничат обичайните си покупки, в името на това да спестят средства. Основен мотив за желанието на потребителите да се подсигурят е липсата на ясна перспектива. Продължителността на кризата е факторът, който остава неизвестен и в същото време е решаващ по отношение на икономическата стабилност на страната. На фона на случващото се, вследствие на COVID-19, е важно да се отбележи, че се наблюдава и друга, позитивна тенденция – 1/5 или цели 20% от консуматорите не чувстват нужда да променят съдържанието на пазарската си кошница и съхраняват оптимистичния си поглед над ситуацията.

Как кризата се отразява на бизнесите в България? 

Сред най-засегнатите сектори в страната неизменно се нарежда туризмът. Категоричен спад се отбелязва, както при вътрешните пътувания, така и при международните. Управляващите насочват усилията си към овладяване на ситуацията и спасяване на летния сезон, въвеждайки облекчения за туристите по родното Черноморие. Дали взетите мерки ще се увенчаят с успех, тепърва предстои да се разбере.

Потреблението в друг сектор, този на бързооборотните стоки, също е чувствително засегнато, според направените до момента анализи. Козметични продукти и безалкохолни напитки страдат от най-големи загуби, като при алкохолните питиета също се наблюдава спад. Известна част от потребителите, споделят, че се стремят да ограничат дори разходите си за електроенергия.

Необходимата социална дистанция нанесе големи щети и по отношение на развлекателния сектор, културата, обществените прояви, посещението на заведения. Липсата на социален живот на българите доведе до отрицателен приход във всички тези браншове. Празните, затворени заведения опитаха да се продължат дейността си с доставки по домовете, но въпреки това, загубиха по-голямата част от прихода и персонала си.

По отношение на културния живот в България, през последните две години се наблюдаваше позитивна тенденция, според която посещението на културни събития нарасна с близо 20%, спрямо 2017-та година. Въвеждането на извънредните мерки, обаче донесе внезапен обрат в резултатите. В същото време, като добра алтернатива, подпомагаща съхраняването на този сектор се открои лайфстрийминга на различни развлекателни събития. Онлайн концерти, виртуални обиколки в музеи и редица други прояви добиха популярност сред потребителите, достъпни в домовете им, чрез електронно плащане.

Сред браншовете, които търпят най-малки загуби в настоящата ситуация, породена от коронавируса са доставчиците на телекомуникационни и интернет услуги. Разбира се, има и ниша, която е сред малкото, отбелязващи ръст в периода - потреблението в здравния сектор затвърждава факта, че българите не пестят срества в името на здравето си.

Докога ще наблюдаваме отлагане на потреблението?

Понятието „отложено потребление", специалистите тълкуват като временно отлагане на покупка, дори въздържание от такава. От началото на кризата с COVID-19 се наблюдава, именно такова отлагане. Потребителите отлагат крупни покупки, имащи инвестиционна цел: автомобил, имот, оборудване за бита.

Трайна ли ще се окаже промяната в потребителското поведение?

Вследствие на актуалната обстановка, както у нас, така и в световен мащаб, се очаква потребителите да подхождат по-рационално и да съхранят повишена чувствителност към цените. Добър стимул за импулсивно пазаруване още дълго ще останат промоционалните кампании. Потребителят все по-често ще отлага покупка, в търсене и проучване на най-добрата оферта. Консуматорското любопитство към новото на пазара ще се съхрани, но все по-често ще се търсят препоръки за избрания продукт. Очаква се тенденцията за завръщане към българското производство да се съхрани, но тя няма да бъде за сметка на онлайн търговията, движена от промоции и достъпна от всяко мобилно устройство.

Всички сфери на живот се оказаха засеганти в различна степен от свиването на потреблението. Очаква се кризата да промени стила на живот на българите и консуматорското им поведение за известен период. Икономическата ситуация в страната, обаче, сега е пряко зависима от времето, което ще отнеме потребителските навици да възстановят обичайните си измерения.