Не Ви ли се струва, че в света, в който живеем днес някак постепенно, но сигурно разплащането в брой все повече замира и парите започват да губят своя изконен смисъл на хартиено средство за размяна срещу предоставяне на стоки и услуги. Като че ли и тази нова възможност създава впечатление за разделение на света на две. Плащанията в брой са все по -предпочитан начин за пазаруване от възрастните хора и тези, които отказват да използват пръстови отпечатъци, лицево разпознаване и други съвременни приложения, които предоставят достъп до цялата им лична информация.  Докато поколения Z и Y са всъщност тези, на които разчитат новите модерни технологии за управление на картови транзакции. 

Благодарение на широко навлезлите в употреба „умни“ устройства, безконтактното разплащане става все по-използвано из целия свят, дори и от потребители под 18 годишна възраст. Банковите карти естествено се превръщат във важна част от нашето ежедневие и с тях може да плащаме почти всичко без да изваждаме хартиени банкноти от портфейла си. 

Не е странно, че почти навсякъде може да си позволиш да платиш с карта и дори Covid пандемията сякаш ускори този процес още по-бързо. Не е изненада, че вече и суми до 50 лв. се осъществяват безкешово. Не малка част от привържениците на този метод на разплащане го възприемат не само като по-сигурен, но и най-безопасен от гледна точка на здравето. Те считат, че хартиените банкноти са възможен преносител на вируси заради прекомерното им обръщение в брой и търсят алтернативни варианти, с които да ограничат физическия досег с парите. 

Разбира се България не е изключение и също е част от страните, които вървят стремглаво нагоре към замяна на финикийските знаци с модерните за столетието картови транзакции. Почти навсякъде в страната вече може да се плаща с карта. Бензиностанциите, големите и средни хранителни магазини, дори ресторантите разполагат с ПОС терминали, които дават възможност на клиента да направи избор дали да плати с карта или в брой. Според данни на БНБ през 2019 година броят на картовите плащания са се увеличи тройно в сравнение с 2015 година - от 62,5 млн. броя в 2015 г. на 155,7 млн. броя в 2019 г. Стойността им в лева също е нараснала -  от 3,7 млрд. в 2015 г. до 8,3 млрд. лв. в 2019 г. 

Въпреки преимуществата, които осигуряват безкасовите плащания, все още има потребители в България, които масово ползват наложния платеж като предпочитан метод за покупка, особено при онлайн продажбите. Причината – възприемат го като най-сигурен и някак увеличава доверието на клиентите в онлайн търговците. Допълнително потребителят не губи емоционалната връзка с физическото докосване до продукта. Чрез наложения платеж ползвателят на услугата може да  поръча стоката, да я прегледа и едва след това да заплати за нея. Всъщност така не губи преживяването от физическата покупка в магазин и спонтанността, която се създава, когато си видял, харесал, изпробвал продукта и си взел решение за неговата покупка. Наложеният платеж има и допълнително преимущество. Той не задължава клиента да притежава банкови карти или сметки. Подходящ е за хора, които все още получават заплатите си в брой и не искат да се обвързват с една или друга финансова институция. Причините за това могат да са много и различни, но колкото и да е странно, все още има хора, които отказват да припознаят електронните методи за разплащане като естествен и модерен метод за пазаруване. Едно от основните притеснения е страха от измами и неправомерното използване на личните им данни, които по-голяма част от онлайн сайтовете изискват при поръчка на стока. 

С цел ограничаване на измамите между физически, между юридически или между и двете – физически и юридически лица, българското законодателство въведе ограничения за разплащане в брой за суми по-големи от 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута. Законът обхваща сделки, извършени на територията на страната без значение от това кой извършва плащанията. Така, освен че се защитават правата на потребителите, се прави опит да се ограничи и порочната практика в сивия сектор на икономиката на страната.  

В средата на XXI в. в някои части на света обаче не съществува дебат „за“ или „против“ плащането в брой. Столицата на Нова Зеландия, Оукланд, например е един от 9-те световни града, които наскоро бяха определени в доклада на платежната система “VISA” като  „безкешови“. Всъщност докладът обхваща прочуване над 1000 града в света и предизвика глобален шок в обществата след разкритието си за тъй нар. „безкешови градове“. В действителност освен Оукланд,  плащането на ръка е екзотика и в Лондон, Стокхолм, Копенхаген, Хелзинки, Отава, Торонто, Сидни, Камбера, Шанхай. 

В Швеция например на много магазини по вратите има стикер „Не приемаме пари в брой“ без значение дали клиента иска да закупи хляб или да напазарува за цялата седмица. Според шведската асоциация за търговия на дребно над 90% от всички покупки са направени чрез кредитна карта или мобилен телефон. Включително даренията в някои църкви са дигитализирани. 

Китай е друг голям монополист по отношение на безкешовите плащания. Мобилните приложения за разплащане се използват от близо 2,5 млрд. клиенти, които днес успешно маргинализират употребата на монетите и банкнотите в цялата страна. 

По думите на Алфред Кели, ръководителят на картовия гигант Visa, тенденцията в дигитализацията на разплащателната система се дължи освен на банките, компании за кредитни карти, но и на гигантите в технологичната революция Google, Apple и Amazon, които разработиха свои системи за плащане: GooglePay, Apple Pay и AmazonGo. 

Интересен и впечатляващ е начинът на работа с приложения като Amazon Go, например. Обектите, ползващи това приложение, потребителят първо трябва да има предварително регистриран профил в Amazon, чрез който той се идентифицира на входа на обекта, хиляди сензори и камери регистрират всяко негово движение и едва след това на касата се таксуват покупките чрез използвания смартфон, а в някои случаи и чрез лицево разпознаване. 

България изглежда все още далеч от тези нововъведения. Може би ще дойде момент, в който и тук хартиените знаци ще се заменят изцяло от пластмасови карти или „умни“ устройства, управлявани от звукови или лицеви вибрации при разплащане, но дотогава ще имаме право на избор кой от двата начина да използваме – плащане в брой или с карта. Въпреки че икономистите и финансовите експерти очакват големи промени в дигитализацията на банковата и разплащателна система в страната, дотогава клиентите, ще продължат да разчитат на банките или небанкови финансови институции, които да ни отпускат кредитите в брой. Не малко са и потребителите на бързи заеми, които разчитат на суми до 4000 лв. за неотложни нужни и разбира се имат опцията да ги получават кеш бързо и лесно на каси в ЕasyPay без такси при обработка и висене по гишетата на каси в банковите институции.  

А вие как предпочитате да оперирате с парите си - с карта или в брой?