Нахутът не е сред най-популярните разядки (или салати, зависи как гледате на него) в България, но по време на престоя си в Израел Минка Андреева се запознава с едно от любимите ястия в страната, което, както установява когато се връща обратно да живее в родината си, не само не се произвежда тук, но и е съвсем непознато. Въпреки това всички, които опитват от хумуса, който тя носи със себе си или изпраща, го харесват. Това я насочва към идеята, че на местния пазар съществува незапълнена ниша, която тя решава да заеме в средата на миналото десетилетие.

Какво е това „хумус“?

Пред списание Forbes България Минка Андреева посочва, че е започнала да съставя бизнес плана и концепцията за бъдещата си производствена мощност още преди да се върне от Израел. Там тя успява да спести 200 хил. лв., с които трансформира малък стар цех във фабрика за разядката.  Но преди той да заработи – и може би не изненадващо – първото нещо, с което се сблъсква в родината, е неразбирането на администрацията.

За да започне своето производство, тя трябва да получи одобрението на Хигиенно-епидемиологичната инспекция (по-известна като ХЕИ). Но когато тя им съобщава с какво иска да се занимава, те дори не знаят какво представлява хумусът. Все пак когато тя им представя продуктът, донесен отново специално от Израел, предприемаческото ѝ начинание получава одобрението на регулатора.

Успешният старт

За осигуряването на машините, Андреева си партнира с няколко местни производителя, които „приемат присърце да идеята да спомогнат за оборудването на цеха с нестандартните машини.“ Благодарение на тяхното сътрудничество, тя успява да открие първата си фабрика в България през 2007 г. Но веднага се изправя пред следващото предизвикателство.

Хумусът се направи с нахут, но той не е особено популярен в България, както и самата разядка. Затова първоначално тя започва да внася суровината си от съседната Турция, но бързо остава разочарована от предлаганото качество. В крайна сметка Андреева успява да открие малък местен производител, с когото се сработва и производството ѝ вече може да започне.

Продуктът, който тя произвежда, е натурален, а хумусът сам по себе си е много вкусна разядка, която може да се комбинира успешно с много други гозби. Затова когато тя започва да го предлага на различни вериги, производството ѝ само започва да си отваря врати. Първите от тях са в cash & carry гигантът METRO, а след като пробива там, Vernada, както Андреева именува компанията си, е потърсена от други два от лидерите на пазара – Kaufland и BILLA.

Експанзията на хумуса

По това време Vernada е единственият производител на хумус в България и съвсем логично успява да заеме цялата пазарна ниша – точно както в началото нейната основателка е очаквала. Но местният пазар не е голям, което насочва Андреева към предлагане на нови дестинации.

Първата страна, за която тя започва износ, е съседната Румъния, където живее най-голямата еврейска общност на Балканския полуостров. Но дори и без нея, потреблението в страната е в пъти по-голямо от това на българския пазар. Износът за нея започва да се осъществява на партньорски начала с местна компания, произвеждаща рибни продукти – те помагат за вноса на хумуса в Румъния, а Vernada внася техните изделия за местния пазар.

Седем години след основаването си и след като вече изнася за Румъния, хумусът на компанията започва да се експортира към все повече европейски пазари. Така постепенно компанията на Андреева завзема Полша, Кипър, Франция и Испания, а не дълго след тях – и прибалтийските Литва, Латвия и Естония.

Модерният завод за хумус

Но експортът за северната ни съседка натоварва компанията, чието производство се намира в габровското село Горна росица, на предела на производствения ѝ капацитет. Малкият цех успява да произвежда по около 700 кг. хумус дневно, което прави между 30 и 40 тона на меец. Но цената за това е висока – предприятието трябва да работи почти денонощно, а понякога служителите си тръгват към 3 часа сутринта.

За Адреева е ясно, че тя няма как да обслужва нарастващия брой експортни дестинации по този начин. Затова тя се насочва към изграждането на модерен завод за хумус, отново в село Горна росица. Начинанието се оценява на 2,4 млн. лв., от които около половината са на кредит. Благодарение на него, предприемачът успява да финализира производствената си мощност през 2013 г., с което на практика капацитетът на Vernada се удвоява.

А той не остава незапълнен, защото Андреева продължава да развива предприятието си като експортен лидер. Още през следващата година Vernada стъпва и в Австрия и Молдова, при това без да полага маркетингови усилия. Всъщност от двете страни сами се свързват с компанията, защото желаят там да се доставят нейните продукти.

Но дестинациите, към които изнася продукцията на Vernada, не е единственото, което се увеличава. През годините Аднреева започва да експериментира с много различни рецепти като добавя червен пипер, люта чушка, патладжан и други в хумуса си. Всъщност и днес хумус на Vernada с различни добавки може да се намери в цялата търговска мрежа в България, а тези конфигурации, също както и „чистия“ хумус, се харесват изключително много сред потребителите. 

Да върнеш хумуса в Близкия изток

През годините хумусът на Vernada е опитван от много евреи или други жители от Близкия изток. Дори по думите на самата Аднреева те често го харесват повече от собствените си рецепти. Но износът към тази част на света е затруднен по логистични причини.

Оказва се, че натуралният продукт на компанията трябва да пътува до тази част на света 40 дни, а общият му срок на годност е 80 дни, което е проблем. Но хумусът става толкова популярен сред жителите на Близкия изток, че Андреева все пак успява да постигне споразумение с Qatar Airlways за доставката на 40-грамови разфасовки с пакетиран хумус, което несъмнено е огромно постижение.

Благодарение на успешния си търговски нюх, Андреева изгражда Vernada като истински производствен лидер в България. Нещо повече – тя успява да изплати кредита си не за пет години, какъвто е първоначалният договор, а за две години и половина. Днес компанията популяризира българското производство по целия свят и продължава да расте уверено.