Първа част от статията ще намерите в този линк.

Най-просто казано, бизнеси с подобно конкурентно предимство са уникални бизнеси, които са способни да предлагат същата или по-добра стока или услуга от своите конкуренти в сектора и същевременно с това да генерират по-високи печалби от тях. Дали това се дължи на някаква уникална характеристика на техния продукт, която ги отличава и не може да бъде на 100% копирана от конкурентите (както например е случая с Кока-Кола) или се дължи на уникална характеристика на производствения им процес, която позволява да се генерират по-високи печалби от конкурентите при производството на същия продукт, важното е да съществува такова конкурентно предимство. Точно както в средновековието крепостите са били ограждани с ров пълен с вода, който да защитава крепостта от набези, така и "икономическият ров" на Бъфет, защитава дадена фирма от атаките на нейните конкуренти на пазара.

В началото на 70-те Бъфет се запознава и с инвестиционната стратегия на Филип Фишър – известен като основния теоретик и бащата на "инвестирането в растеж". Инвестиционната философия на Фишър значително се различава от тази на първоначалния ментор на Бъфет – Бенджамин Греъм. Докато Греъм приоритизира фирми цената на чиито акции е сравнително подценена от пазара и които могат да генерират положителен паричен поток (и дивиденти), Фишър акцентира върху компании, които растат бързо и имат потенциал да продължат да растат много бързо в краткосрочен план.

Подобни фирми често са нови, не изплащат дивиденти и често дори не генерират положителен паричен поток и печалба. Това е така, защото те реинвестират своите печалби изцяло обратно в своя бизнес, с цел постигането на по-бързо развитие и растеж. Цените на акциите на този тип фирми обикновено са доста по-волатилни и растат доста по-бързо от тези на компаниите, които Греъм приоритизира.

Една от специфичните черти на характера на Бъфет, която го прави толкова успешен инвеститор е именно неговата непредубеденост. Той е готов да адаптира елементи от всеки инвестиционен подход, които той намира за стойностни. Затова не е и изненадващо, че в по-късните години подхода на Бъфет се трансформира в комбинация на подходите на Греъм и Фишър, подплатени с някои от неговите собствени инвестиционни принципи (като "икономическия ров"). Бъфет на практика се стреми да комбинира най-доброто от инвестиционните подходи на двете най-големи инвестиционни течения – "инвестирането в стойност" и "инвестирането в растеж" и го прави със завиден успех.

Благодарение на това той се превръща в най-успешния инвеститор на всички времена през 1990 г. официално вече е милиардер. Еволюцията на неговия инвестиционен подход и мислене обаче никога не спира, дори в по-късните му години. С развитието на финансово-инвестиционните технологии и появата на борсово-търгувани фондове, които репликират борсовите индекси и следват тяхната възвръщаемост, Бъфет става все по-критичен към "активния" тип инвестиране, практикуван от болшинството инвестиционни фондове.

След настъпването на глобалната финансова криза през 2008 г. дори започва да съветва хората, че за средностатистическия инвеститор е по-разумно да инвестира парите си в някой борсово-търгуван фонд, който просто следва най-големия борсов индекс в САЩ, отколкото да доверява парите си на някой "активен" фонд на Уол Стрийт, който най-вероятно няма да успее да бие възвръщаемостта на борсата. Така Бъфет на практика става един от големите защитници на "пасивния" подход към инвестирането. И данните засега определено продкрепят този негов съвет – през годините след кризата борсовият индекс S&P500 в САЩ е надминал по възвръщаемост средната възвръщаемост на всички инвестиционни фондове на Уол Стрийт.

Ако трябва да резюмираме, това, което прави Уорън Бъфет толкова успешен инвеститор са неговият невероятен бизнес нюх, който се проявява още в юношеските му години, неговата упоритост и способност да върви срещу мнението на тълпата на пазара, която се проявява в ранните му години на инвеститор и неговата непредубеденост и способност непрекъснато да развива своя инвестиционен подход, адаптирайки нови идеи към него. За последното се изисква и значителна доза скромност и осъзнатост, че докато е жив човек винаги има какво да научи. Бъфет не просто осъзнава тази реалност, но я и живее на практика и именно неговата способност постоянно да се развива и преоткрива като инвеститор е това, което го задържа на върха на финансовия свят в продължение на вече пет десетилетия.