Обезпечение
Дефиниция на думата: (Обезпечение)
Актив или друга гаранция, която се предоставя от кредитополучателя при сключване на договор за заем. Нейната цел е да гарантира на страната, която отпуска кредита, че в случай на неплатежоспособност на кредитополучателя неговите задължения няма да останат необслужени.