Фискална политика

Фискалната политика на една държава е начинът, по който правителството управлява данъчната политика, за да осигури необходимите постъпления в хазната, чрез които да осъществява различните си програми. Наименованието на термина идва от латинското fiscus, което означава „кошница“ или „торба за пари“, а в днешно време коренът на думата се използва в икономиката и финансите от френски език, където е съкратен до fisc.

В този ред на мисли, фискалната политика е свързана с паричната политика, чрез която се определя размерът на парите, които се инжектират в икономиката, за да могат да се постигнат определени цели (основните цели пред паричните политики на съвременните централни банки е постигането на висока заетост, стабилност на цените и инфлация от близо до, но под 2%). В много съвременни икономики обаче правителството няма контрол над паричната политика. Това е вярно в случая на страните от еврозоната, както и при централните банки, чиито подопечни национални валути са свързани с други международни валути. Такъв е случаят и на Българската народна банка, която от свързването на лева първоначално към немската марка, а след това и към еврото, вече няма способността да задава автономно паричната си политика. В сравнение с повечето страни от Европейския съюз, други държави, като САЩ, Китай и Япония, 

Фискалната политика може да се използва от властите като средство за борба с някои вредни навици или като инструмент за понижаване на стимулите на индивидите да прибягват до определени действия. Такъв е случаят с акцизите върху кофеиновите, тютюневите и алкохолните продукти и горивата например.

Исторически фискалната политика се е използвала и за постигането на меркантилистични и националистически цели, сред които са опитът да се защитават местните производители, най-вече чрез въвеждане и/или увеличаване на митата на вносните стоки. Този инструмент все още се прилага, както е видно от търговската война между САЩ и Китай, която се води от 2018 г. Резултатите от него обаче са силно негативни и за двете икономики, какъвто е случаят винаги.