Финансов речник

Пенсионен фонд

Дефиниция на думата: (Пенсионен фонд)

Пенсионните фондове са форма на спестовен фонд, в която индивидите влагат регулярно средства, като при настъпването на определени обстоятелства (най-често настъпването на пенсионната им възраст) те започват да получават регулярно, обикновено ежемесечно, определена фиксирана сума. Това е класическият вариант на опериране на един пенсионен фонд, а системата се нарича плащане с отложени ползи.

Обикновено пенсионните фондове предоставят определена доходност на вложенията на спестяващите – в противен случай покупателната способност на техните средства ще бъде подривана заради увеличаването на индекса на потребителските цени. За да я постигнат, те инвестират част от получените средства. В повечето страни има действащи регулации, определящи активите, в които те могат да инвестират. Колкото по-малко законодателни изисквания са налице, толкова повече избор имат потребителите относно потенциалната си бъдеща доходност. Това е така, защото ако някой вложител иска да постигне по-голяма възвръщаемост на средствата си, той може да предпочете пенсионен фонд, чийто инвестиционен портфейл има експозиция към по-високорискови активи. 

Пенсионните фондове в България

Пенсионните фондове в България (чието пълно наименование е „универсални пенсионни фондове“), чрез индивидуални сметки на вносителите, събират средствата за пенсионното осигуряване по т.нар. втори стълб (което е задължително за всички работещи в страната) и трети стълб (пенсионното осигуряване по който е доброволно и не е задължително).

У нас пенсионните фондове нямат право да инвестират средствата на вложителите във всякакви видове активи. Действащата регулаторна рамка забранява използването на ресурсите им за високорискови дейности. Затова те са принудени да ги влагат в относително нискодоходни инструменти, най-вече в държавни ценни книжа, емитирани от България или от другите страни членки на Европейския съюз, или в корпоративни акции и облигации. Втората категория инструменти обаче е относително по-слабо популярна. Към края на 2018 г. в облигации са вложени 1,5 млрд. лв., а в акции – почти 3,3 млрд. лв. За сравнение, в държавни ценни книжа през същия период са инвестирани над 5 млрд. лв.

Пенсионните фондове са форма на спестовен фонд, в която индивидите влагат регулярно средства, като при настъпването на определени обстоятелства (най-често настъпването на пенсионната им възраст) те започват да получават регулярно, обикновено ежемесечно, определена фиксирана сума. Това е класическият вариант на опериране на един пенсионен фонд, а системата се нарича плащане с отложени ползи.

Обикновено пенсионните фондове предоставят определена доходност на вложенията на спестяващите – в противен случай покупателната способност на техните средства ще бъде подривана заради увеличаването на индекса на потребителските цени. За да я постигнат, те инвестират част от получените средства. В повечето страни има действащи регулации, определящи активите, в които те могат да инвестират. Колкото по-малко законодателни изисквания са налице, толкова повече избор имат потребителите относно потенциалната си бъдеща доходност. Това е така, защото ако някой вложител иска да постигне по-голяма възвръщаемост на средствата си, той може да предпочете пенсионен фонд, чийто инвестиционен портфейл има експозиция към по-високорискови активи. 

Пенсионните фондове в България

Пенсионните фондове в България (чието пълно наименование е „универсални пенсионни фондове“), чрез индивидуални сметки на вносителите, събират средствата за пенсионното осигуряване по т.нар. втори стълб (което е задължително за всички работещи в страната) и трети стълб (пенсионното осигуряване по който е доброволно и не е задължително).

У нас пенсионните фондове нямат право да инвестират средствата на вложителите във всякакви видове активи. Действащата регулаторна рамка забранява използването на ресурсите им за високорискови дейности. Затова те са принудени да ги влагат в относително нискодоходни инструменти, най-вече в държавни ценни книжа, емитирани от България или от другите страни членки на Европейския съюз, или в корпоративни акции и облигации. Втората категория инструменти обаче е относително по-слабо популярна. Към края на 2018 г. в облигации са вложени 1,5 млрд. лв., а в акции – почти 3,3 млрд. лв. За сравнение, в държавни ценни книжа през същия период са инвестирани над 5 млрд. лв.