Количествени улеснения

Количествените улеснения са форма на парична политика от страна на централната банка, чрез която тя увеличава паричното предлагане в икономиката. Характерно за количествените улеснения е, че при тях финансовата институция изкупува държавни ценни книжа, за да инжектира конкретно количество ликвидност във финансовата система когато лихвените проценти са ниски или отрицателни. Предполага се, че в тези случаи частните или институционалните инвеститори няма да са склонни да закупуват голямо количество правителствени облигации, тъй като доходността по тях е никаква или отрицателна; т.е. те са принудени да плащат за собствеността си върху тези форми на финансови инструменти.

Този първоначален вариант на количествените улеснения, чието начало беше поставено след настъпването на Голямата депресия през 2008 г., в последствие беше надграден от Европейската централна банка, която освен държавни ценни книжа започна да изкупува и корпоративни облигации на вторичните финансови пазари.

Цели на количествените улеснения

Количествените улеснения, по своята същност, целят да постигнат два резултата в икономиката:

• Поддържане на лихвите по държавните/корпоративните ценни книжа ниска – тъй като централната банка инжектира нова ликвидност, тя на практика създава ново търсене на съответния вид актив. Това понижава неговият риск за инвеститорите и редуцира доходността от него, изразени чрез лихвения процент;
• Стимулиране на икономиката – идеята зад количествените улеснения е в икономиката да бъдат инжектирани нови средства, които ще дадат възможност на правителствата да осъществяват политики, с които да се стимулира стопанството. Дори и в случаите, при които новата ликвидност достигне до финансовите пазари, вместо до държавата, новите средства се предполага, че ще създадат ново търсене, което от своя страна също се съживи икономиката.

Ефекти от количествените улеснения

До известна степен целите пред тази „неконвенционална“ политика се постигат – новонапечатаните пари наистина създават ново търсене за определени категории активи и инструменти и в действителност номинално водят до икономически растеж. Трябва да се има предвид обаче, че този растеж е под формата на надуване на балони в икономиката, тъй като търсенето за тези активи не идва от потребителите, а е резултат от арбитрарната политика на централната банка.

В крайна сметка, резултатът от нея е спукване на балоните в дългосрочен план и постигане на още по-потисната икономика, отколкото тя е била. Така количествените улеснения всъщност постигат обратен ефект.