Еврозона

Еврозона е колективното название на всички държави от Европейския съюз, които са приели еврото като собствена валута. Към края на 2019 г. в еврозоната членуват общо деветнадесет държави, включително: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Литва, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия и Словения. Благодарение на своя обхват, както и на икономическия продукт, който се създава на територията на обединението, еврозоната е сред най-значимите стопански региони на света.

История на еврозоната

Историята на еврозоната започва през 1992 г., с подписването на Договора от Маастрихт, с който тогавашните страни от Европейския съюз се споразумяват за постигане на монетарна конвергенция и създаване на единна валута. Тя, в лицето на еврото, става реалност седем години по-късно, а до този момент като парична разчетна единица е използвано екюто. Националните валути на първите страни членки на еврозоната отпадат изцяло към началото на 2002 г., когато първите физически евро банкноти и евро центове влизат в обращение. Последните национални валути са извадени от обращение през март същата година.

Икономическо представяне на еврозоната

Брутният вътрешен продукт на деветнадесетте страни, членуващи в паричния съюз, възлиза на 18,7 трлн. евро през 2018 г., което е растеж от 2% на годишна основа. През 2017 г. темпът на неговото покачване възлизаше на 2,5%.

Управление на еврото

Регулаторът на паричното предлагане и финансовите правила в еврозоната е Европейската централна банка. Нейният основен мандат е постигане на максимална заетост и инфлация в рамките на еврозоната, възлизаща на близо до, но по-малко от, 2% годишно. Европейската централна банка е и институцията, която задава основния лихвен процент и в тази си роля има способността да подпомага феномени като кредитната експанзия и инфлацията на валутата.

Всъщност чрез програмите за количествени улеснения и пониженият до отрицателна стойност основен лихвен процент централната банка подпомогна растежа на номиналния брутен вътрешен продукт на икономиките във валутния съюз, но и наду много балони в рамките на еврозоната. Затова може да се очаква, че при настъпването на следващата рецесия, нейните ефекти ще са още по-сериозни от Голямата рецесия, която настъпи през 2008 г.