Морален риск

Моралният риск е термин, с който се означава, че в една ситуация или икономическа или финансова система съществуват стимули за едно или няколко от действащите лица, които ги подтикват да предприемат вредно или неустойчиво решение. Обикновено до пораждане на морален риск се стига когато предпоставките за взимане на решение са изкривени, най-често в резултат на правителствени регулации или в следствие на начина, по който една организация е конструирана. В може би най-класическия сценарий на морален риск някое от въвлечените лица не носи пряка отговорност за резултатите от взетите от него решения.

Моралният риск може да съществува във всички видове организации, не само в държавните или в структурите на местната власт. Факт е обаче, че в различните варианти на вторите той се наблюдава по-често, заради липсващите или не толкова добре развитите механизми за подвеждане под лична отговорност.

Примери за морален риск

• Ръководителите на агенцията за пътно строителство нямат стимул да пътищата да са максимално качествени и устойчиви. Това е така, защото те рядко – ако някога изобщо – са подвеждани под лична отговорност за качеството на пътната настилка или пътно-транспортните произшествия. Така се поражда моралният риск те да злоупотребяват с обществени средства, обикновено насочвайки ги към близки до себе си строителни компании, които завишават изкуствено цената и не съблюдават за качеството на извършената работа.
• Централната банка монетизира дълга на правителството – печата нови пари, за да закупи новоемитираните държавни ценни книжа. По този начин тя внася огромен морален риск в системата, тъй като политиците знаят, че винаги могат да получат още пари, независимо от липсата на фискална и финансова изобщо дисциплина. Това води до неустойчиво нарастване на публичните разходи и на съотношението дълг към брутен вътрешен продукт. Този феномен се наблюдава в големи части от развитите икономики в днешно време.
• Действията на централните банки обаче могат да създадат морален риск и в частния сектор. Такъв пример е САЩ, където играчите на фондовите пазари, разчитащи на евтина ликвидност от Федералния резерв на страната, инвестират във всякакви активи, без оглед на тяхната очаквана бъдеща доходност. Именно евтиното финансиране създава морален риск в системата и се превръща в предпоставка за развитието на изключително неустойчиви бизнеси – т.нар. зомби компании. Точно това се случи по времето на Дотком балона от началото на настоящия век, когато, по думите на Питър Тийл в „От нула до едно“, инвеститорите са давали средства дори и само срещу представянето на бизнес план.