Международен валутен фонд

Международният валутен фонд (МВФ) е глобална финансова организация със седалище във Вашингтон, САЩ, създадена през 1944 г. Основната цел пред организацията е осигуряване на надеждното действие на световната парична система, макар че МВФ подпомага постигането на устойчив растеж и окуражава политики, насочени към увеличаване на заетостта, икономическото сътрудничество между отделните страни и осигуряването на финансова стабилност. Понастоящем в МВФ членуват общо 189 държави, всяка от които е представена в изпълнителния съвет на организацията пропорционално своята икономическа сила, като седем от най-големи икономики на планетата (САЩ, Япония, Китай, Германия, Франция, Великобритания и Саудитска Арабия) излъчват по един изпълнителен директор, а останалите седемнадесет директори представляват групи от страни.

МВФ формира своя бюджет основно от вноските на страните членове, наречени „квоти“, като за 2018 г. той е в размер на 1,1 млрд. долара. Освен това, организацията може да набира капитал и чрез кредити. От квотите на страните се формира и фондът от резервни активи, наречени специални права на тираж, който към средата на 2019 г. възлиза на почти 670 млрд. долара. Тяхната цена се определя въз основа на кошница от международни валути (щатският долар, еврото, китайският юан, японската йена и британският паунд), всяка от които има променлива тежест, в зависимост от представянето си на международните пазари. Специалните права на тираж могат да се изтеглят от страните членки на МВФ в случай на финансови проблеми, като често глобалната организация предоставя кредитиране срещу поемане на ангажимент от страна на правителството за извършване на определени реформи. Същевременно МВФ е и един от най-големите притежатели на злато, който притежава резерви на стойност почти 5 млрд. долара.

За осъществяване на мисията си, МВФ извършва следните основни дейности:

• Икономическо наблюдение на страните по света – МВФ следи отблизо както глобалната икономика, така и представянето на икономиките на отделните си членки, като представя анализи на потенциалните рискове пред тях и дава предложения за политики за постигане на стабилен икономически растеж;

• Подпомагане на изграждането на експертни познания по въпросите на финансите в отделните държави членки на фонда

• Кредитиране – при нужда държавите членове на МВФ могат да изтеглят средства от организацията, за да стабилизират публичните си финанси.