Финансов речник

Валутен риск

Дефиниция на думата: (Валутен риск)

Валутният риск е вид пазарен риск, носещ заплаха за инвестициите или корпоративните паричните потоци в чуждестранна валута, който произтича от възможността за негативни ценови динамики на валутни двойки.

Пример за валутен риск

Една от категорията пазарни участници, които са изложени на валутен риск, са инвеститорите, които притежават активи с фиксирана доходност в чуждестранна валута. Такъв вид активи са облигациите например. Да приемем, че български инвеститор закупува румънски държавни ценни книжа с номинал от 100 леи и лихвен процент от 5%. Да допуснем също, че в момента на тяхното придобиване българският лев и румънската лея са в обменен курс 1:1, като в този случай доходността на инвеститора ще е от 5 леи годишно и тя ще се равнява на 5 лева. Но ако през втората година леята поевтинее с 50% спрямо лева, неговата доходност в леи ще остане същата – 5 леи годишно от облигация, но тя вече ще носи два пъти по-малко левове – 2,5 лв.

Хеджирането срещу валутния риск се извършва посредством деривативни инструменти и се предлага от широк набор от финансови институции. Сред механизмите за понижаване на несигурността са например:

  • Валутен форуърд – вид контракт, сключван извън борсите, чрез който се фиксира цената, по която конкретно количество пари от една валутна двойка ще бъде продадено на фиксирана дата в бъдещето и цена. Обикновено при валутния форуърд не се изисква предплащане на сделката или на части от нея;

  • Валутна опция – този инструмент предоставя на купувача правото да придобие или продаде конкретно количество валута на определена цена на фиксирана дата или в период до тази дата. За разлика от валутния форуърд, купувачът на валутната опция изплаща премия на институцията, от която тя е закупена. Също така, притежателят на опцията не е длъжен да встъпи в сделката. Ако той се откаже от това си право, ще изгуби само цената, която е платил за този вид финансов инструмент;

  • Валутен фючърс – договор, чрез който се фиксира цената и датата, на които определено количество валута, оценено в друга валута, ще бъде продадено. За разлика от договорите за валутния форуърд, валутният фючърс е стандартизиран вид договор, при който параметрите не могат да бъдат променяни, за да отговорят на конкретните нужди на пазарните участници, встъпващи в сделката. Както и форуърдът обаче, сделката, договорена чрез валутния фючърс, задължително трябва да бъде осъществена.

Именно комбинации от такива инструменти използват много различните видове фондове, чийто инвеститори са изложени на валутен риск, за да хеджират срещу него.