Съкровищен бон

Съкровищните бонове са форма на държавни ценни книжа с краткосрочен падеж (обикновено до една година), които носят фиксирана доходност. Често съкровищни бонове се емитират при нужда от капиталов ресурс за финансиране на инфраструктурни проекти, макар че в миналото с този вид инструмент са се осигурявали средства за справяне с тежки кризисни ситуации, например войните.

Характерно за съкровищните бонове е, че при придобиването им купувачите обикновено получават отстъпка от номиналната стойност, а на датата на техния падеж на тях се изплаща пълната номинална стойност, което носи и самата печалба за инвеститорите. Годишната доходност на един съкровищен бон се измерва по следната формула:

 

Пример за доходност на съкровищен бон:

Инвеститор придобива съкровищен бон с падеж след шест месеца и номинална стойност от 1000 лв. за 990 лв. Тогава неговата годишна доходност от този финансов инструмент ще е:

 

Макар че обикновено инвеститорите разчитат да получат доходността от съкровищните бонове, те не са длъжни да държат този краткосрочен финансов инструмент до датата на неговия падеж. Затова те могат да го продадат на вторичния пазар.

Тъй като те са емитирани от министерства на финансите, например от това на САЩ, съкровищните бонове се приемат за нискорискова форма на инвестиционен финансов актив. Поради тази причина те обикновено носят по-ниска доходност в сравнение с други финансови инструменти, например с корпоративните акции или облигации. Същевременно решението за инвестиране в съкровищни бонове може да бъде повлияно от очакванията за бъдещите ценови динамики от страна на самите инвеститори – поради фиксираната доходност, която носят, съкровищните бонове може да се окажат сравнително по-неблагоприятен инструмент спрямо друг актив, лихвата по който може да нарасне в рамките на същия период; т.е. инвеститорите, избиращи да влагат в съкровищни бонове, трябва да вземат предвид лихвения риск при този вид вложение.