Брутен вътрешен продукт

Брутният вътрешен продукт (съкращаван обикновено като БВП) представлява съвкупността от произведените стоки в една територия за определен период от време (най-често за месец, тримесечие или година), измерен в някаква валута. Тъй като това е най-всеобхватният измерител за производството в една страна, брутният вътрешен продукт и динамиките в него през времето се приемат за фундаментален измерител на икономическата дейност и на представянето на икономиката. По принцип когато се говори за икономически растеж, рецесия или депресия се има предвид именно съответното изменение в БВП.

Брутният вътрешен продукт може да бъде:

• Номинален брутен вътрешен продукт – измерва производството по текущи цени;
• Реален брутен вътрешен продукт – калкулира ефектите от индекса на потребителските цени върху валутата и върху действителното отражение на производството.

За да може да се сравнява производството в една страна спрямо това в друга, брутният вътрешен продукт се разделя на броя на жителите на съответната държава, като по този начин се получава брутният вътрешен продукт на глава от населението. Това е много важен индикатор, показващ доколко една икономика е по-производителна спрямо друга. Освен това много често брутният вътрешен продукт на глава от населението се използва като измерител на благосъстоянието на една нация, макар че статистически той не е съвършен индикатор за това.

Методи за калкулиране на брутния вътрешен продукт

Най-често за изчисляването на брутния вътрешен продукт се използват два метода:

1. Разходен метод

БВП=C+G+I+NX

Където:
C – потреблението на домакинствата;
G – правителствените разходи;
I – инвестициите на частния сектор;
NX – нетният експорт, т.е. от износа се изважда вноса.

Този метод се нарича „разходен“, защото на практика проследява разходите на отделните видове стопански агенти в икономиката.

2. Производствен метод

При него сумата на всички производства в икономиката се калкулира, за да даде крайния резултат за брутния вътрешен продукт.

Критика на БВП

Брутният вътрешен продукт, макар и най-използваният измерител за икономическата активност днес, не отчита дълбочината на структурата на производството, защото взима предвид само разходите на крайните потребители, а не тези, които се извършват между отделните бизнеси по веригата на доставки. Така той „скрива“ огромна част от икономиката и изкривява картината, правейки разходите на потребителите по-съществени, отколкото е цялото производство изобщо.