Съотношение „дълг към БВП“

Съотношението „дълг към брутен вътрешен продукт“ (БВП) в една икономика изразява в каква степен задълженията на една страна се приближават към продукцията на нейната икономика. Въпреки че според някои икономисти тази норма показва доколко една страна е платежоспособна, съотношението „дълг към БВП“ всъщност няма отношение към способността правителството да обслужва плащанията по държавните си ценни книжа. Това е така, тъй като приходите на властите не зависят пряко от брутния вътрешен продукт, а са функция от:

• Данъчната политика;
• Способността на държавата да се рефинансира на пазарите, включително възможността да получава средства при изгоден лихвен процент;
• Правомощията на централната ѝ банка – например Българската народна банка не е в състояние да монетизира дълга на правителството, докато Федералният резерв на САЩ например може да го направи.

Все пак съотношението „дълг към БВП“ е общоприет индикатор за задълженията на една страна, позволяващ лесно да се види точно какъв е техният размер и да се сравни с този на други държави. Затова измерителят се следи внимателно както от анализаторите, така и от инвеститорите. Колкото по-висока е нормата, толкова по-тежко задлъжняло е правителството. Трябва да се има предвид, че много (при това някои от най-големите икономики по света днес) имат равнище на дълг, надвишаващо 100% от техния брутен вътрешен продукт. Това означава, че шансът те да фалират при финансов катаклизъм не е за пренебрегване, дори и в случаите, при които централната им банка е в състояние да напечата нови пари, с които да опита да монетизира дълга на страната.

Формулата, по която се измерва съотношението „дълг към БВП“, е следната:

съотношение дълг към БВП = всички задъжения на правителството / брутния вътрешен продукт

Някои икономисти твърдят, че чрез увеличаване на паричното предлагане една страна винаги може да се спаси от фалит, дори и ако съотношението „дълг към БВП“ е прекомерно високо. Това не е вярно, тъй като при твърде висока инфлация покупателната способност на нейната валута ще се срине (може да достигне дори до състояние на хиперинфлация), което ще доведе до срив на производството, потреблението и търговията и до изстрелване на лихвените проценти по държавните ѝ ценни книжа.