Парични заместители

Паричните заместители представляват сигурни активи, които във всеки един момент могат да бъдат обменени срещу пари. Важно е обаче да се знае, че паричните заместители сами по себе си не са пари. Те често са имали много голяма ликвидност заради конвертируемостта си в такива обаче.

Паричните заместители могат да бъдат богата гама от активи, включително депозитни сертификати, чекове, кредитни карти, електронни банкови сметки или банкови записи. Последната категория на практика представлява основата, върху която са създадени разпространените днес по цял свят банкноти.

Ако една банка съхранява резерви, възлизащи на 100% от размера на паричните заместители, те се наричат парични сертификати. При тях всеки отделен паричен сертификат представлява съответно количество действителни пари, съхранявани на депозит до поискване, които могат да бъдат изтеглени и получени веднага при представянето на паричния сертификат.

Също е важно да се знае, че емитирането на парични сертификати само по себе си не води до увеличаване на паричното предлагане, именно поради факта, че паричният сертификат е просто начин на представяне на парите, но не и самите пари. Затова паричните сертификати не влияят на покупателната способност на една валута.

Ако обаче размерът на паричните сертификати надвишава съхраняваното количество пари, това е предпоставка за създаването на фидуциарни средства. По принцип не е лесно да се установи какъв е делът на паричните сертификати и фидуциарните средства, емитирани от една банка, без да се видят нейните отчетни документи. Във всеки случай, създаването на твърде голямо количество фидуциарни средства може да застраши стабилността на самата финансова институция, тъй като техните притежатели могат да опитат да изтеглят срещу тях пари.

Пример за парични заместители

Оригинално банкнотите са били просто паричен заместител, а действителните пари са били златото и среброто (съответно при златния и сребърния стандарт). Тъй като обаче ежедневното пренасяне на метал крие рискове, а и може би не е било удобно за всеки, индивидите са предпочитали да депозират богатството си на депозит до поискване, срещу което са можели да издават банкови записи.

Тези банкови записи са се обменяли свободно, като всеки техен притежател е можел да ги обмени по всяко време срещу пари (т.е. срещу съответната сума в благороден метал). Все пак самите банкови записи, както стана ясно, не са представлявали пари.