Парична политика

Паричната политика е събирателен термин за всички действия на една централна банка, насочени към управлението на количеството пари в икономиката. В този ред на мисли, паричната политика може да включва:

• Емитирането на новонапечатани пари (инфлация) или изтеглянето на пари от икономиката (дефлация);
• Промяна в основния лихвен процент;
• Регулаторни действия, насочени към финансовия сектор, засягащи банковото дело, кредитите, депозитите, спестяванията и изобщо всички канали, по които парите достигат до реалната икономика;
• Въздействието върху курса на една валута на международните пазари, доколкото това е възможно чрез изкупуване на съответната от страна на централната банка или използването ѝ, за придобиване на различни видове активи.

В съвременните икономики паричната политика е един от най-важните лостове, с които държавите разполагат, за да се опитват да постигат различни цели (другият такъв е фискалната политика, при която те могат да влияят върху икономическите агенти посредством равнището на данъците и таксите). Затова решенията на централните банки или другите компетентни органи, насочени към паричната политика на една страна, са от решаващо значение за икономическите агенти.

Чрез паричните политики могат да се преследват различни цели. Най-често мандатите на централните банки днес включват установяване на ценова стабилност в икономиката (обикновено тя е дефинирана като постигане на темп на инфлацията от близо до, но под, 2% на годишна основа) и постигане на максимална заетост. Въпреки това те обикновено осигуряват също и финансиране за държавите и/или за различни предприятия или сегменти на финансовите пазари.

Примери за провеждана парична политика и въздействието ѝ върху икономиката

Федералният резерв, Европейската централна банка, Банката на Япония и Народната банка на Китай през последните десет години се впуснаха в политики на драстично увеличаване на паричното предлагане и понижаване на основния лихвен процент. Техните цели бяха стимулиране на икономиките, осигуряване на ликвидност за кредитиране и увеличаване на заетостта. Примери за провеждане на парична политика е програмата за бейлаути на Европейската централна банка, насочена към Гърция и към някои финансови институции в еврозоната или инжектирането на 60 млрд. долара месечно от Федералния резерв в репо пазара, обявено през октомври 2019 г. Друг пример е изкупуването на акции на различни компании от Банката на Япония.

В действителност обаче тези действия доведоха до стагнация на стандарта на живот, създаване на зомби компании, надуване на балони и увеличаване на общата задлъжнялост, която е с 50% по-висока на глобално равнище, отколкото беше по време на периода преди Голяма рецесия.