Покупателна способност
Дефиниция на думата: (Покупателна способност)
Покупателната способност измерва какво количество стоки и услуги могат да се закупят с всяка една парична единица от определена валута. Покупателната способност е важен индикатор, тъй като при настъпването на определени събития в икономиката чрез нея се отразяват флуктуациите в една валута. Обикновено измерването на покупателната способност се извършва спрямо кошница от определени стоки и/или услуги. Най-широко използваният индикатор за това е индексът на потребителските цени, който е приет за измерване на инфлацията. Чрез него се показва какво количество стоки могат да бъдат закупени и срещу каква сума пари. През последния над век стойността на индекса се покачва, тъй като са необходими все повече средства, за да се закупят същото количество стоки, както преди например 20 години.
Покупателната способност не се отразява само на крайните потребители. От нея зависят решенията на бизнеса, инвеститорите (международни и местни), търговците на валута и изобщо всички икономически агенти, които боравят с конкретната валута за извършване на транзакциите си. Затова покупателната способност е широко следен индикатор, чиито динамики могат да се отразят на много аспекти на икономиката и на финансовия сектор. Например рязък спад на покупателната способност на една валута може да показва завишено печатане на пари от страна на централната банка или спад на търсенето на валутата на международните пазари. Това, от своя страна, ще влоши благоденствието на потребителите, защото цените в икономиката ще нараснат, ще понижи конкурентоспособността на бизнеса, особено на компаниите, зависещи от внос, и може да доведе до понижаване на кредитния рейтинг на държавните ценни книжа, емитирани от правителството.