Стокови пари

Стоковите пари представляват общоприето средство за размяна, обезпечено от реални стоки или представляващо самите такива реални стоки. Класически пример за стокови пари е златото под форма на монети. В случаите, при които срещу резерви от благородния метал са били издавани банкноти, златото всъщност продължава да представлява пари, докато банкнотите са просто разменно средство.

Исторически стоките с най-висока ликвидност са били тези, които са се превръщали в стокови пари. Това е вярно както за благородните метали, така и за други продукти като солта и тютюна, които също в различни епохи са се използвали като пари. За да се превърне една стока в пари е задължително икономическите агенти да са били запознати с нейната стойност предварително, а в миналото също е било необходимо тя да бъде разпозната като платежно средство от отделните стопански агенти. А благодарение на това, че стоките имат и други употреби, а не се използват само като универсално разменно средство на определена територия, стоковите пари имат присъща стойност. Това е значителна разлика спрямо фиатните пари, които са де факто всички видове пари в съвременния свят, чиято стойност произтича от определянето им със закон за разменно средство; т.е. тяхната стойност лесно може да спадне до нула.

В исторически план често емитирането на стоковите пари не е било подвластно на централизирано управление, като дори самите организации, занимаващи се с изсичането на парите в различни периоди, не са били държавни. Постепенно обаче този важен елемент на икономиката попада в ръцете на държавите, които в хода на историята заменят стоковите пари с фиатни. Първоначално през 1944 г. на конференцията в Бретън Уудс златото, което до този момент е играело ролята на стокови пари, е заменено като глобална резервна валута от щатския долар, при което много страни по света започват да го използват като резерва, чрез която обезпечават собствените си валути. На практика при тази система доларът е останал свързан към златото, докато останалите валути са били свързани към долара. Но със затварянето на „златния прозорец“ през 1971 г. е елиминирана връзката между долара и златото, с което стоковите пари остават в историята.