Закон на Грешам

В оригиналния си вид Законът на Грешам е принцип от теорията на паричното предлагане, който се отнася до паричните системи, използващи като обезпечение два актива с фиксиран обменен курс. Класически пример за такива са биметалните системи, съществували в Европа и извън нея, при които златото и среброто са се използвали като пари при обменен курс помежду им, който често е бил фиксиран от централните власти. Днес приложенията на Закона на Грешам надхвърлят рамките на класическата парична теория, тъй като неговият принцип остава валиден и в контекста на съвременните финансови системи, като може да бъде прилаган и спрямо други видове финансови активи.

Законът, до който достига британският финансист сър Томас Грешам, е, че „лошите пари изтласкват добрите пари“. Казано по друг начин това означава, че надценените пари (или друг вид надценен финансов актив) изтласква от пазарите подценените пари (или подценения финансов актив).

Законът на Грешам на практика

Да приемем, че при биметалическа система парите, изработени от златото и среброто, са с фиксиран курс от 30 тройунции сребро към 1 тройунция злато. Но на пазарите една тройунция злато се търгува срещу 20 тройунции сребро. В този случай, в паричната система златото е надценено и когато трябва да извършват плащания, икономическите агенти предпочитат или да разтопят среброто, за да го продадат на пазарната му цена, или да спестяват сребърните монети, тъй като те имат потенциала да донесат по-голяма покупателна способност в бъдеще. Затова те извършват плащанията си в злато, което „изтласква“ среброто от обращение.

Този анализ може да се приложи и в контекста на съвременните финансови пазари. На тях инвеститорите имат склонност да спестяват във валута или актив, който се разменя срещу стойност, която е по-висока от неговия номинал.