Златен стандарт

Златният стандарт представлява валутна система на стокови пари, при която златото, често под формата на монети, се използва като общоприето средство за размяна. В хода на финансовата история, когато банките започват да емитират банкноти, и в последствие, когато емитирането на валутата се превръща в прерогатив на централната власт и се монополизира от нея, златото се превръща в обезпечение за стойността на хартиените пари, които от своя са страна се използват като общоприето средство за размяна. Съответно хартиените пари са можели да бъдат обменяни във финансовите институции срещу съответното количество злато. Затова при златния стандарт централните банки, поне на теория, са били принудени да съхраняват резервите си в злато, за да могат да удовлетворят законовото искане на икономическите агенти и на другите финансови институции в паричната система. Прекият ефект от съществуването на златния стандарт в една икономическа система е, че финансовите институции, включително и централната банка, не са били в състояние да създават необезпечени пари, т.е. да създават инфлация.

Съществуват два основни вида на златен стандарт:

• Класически златен стандарт – при него всяка валута е свързана със златото при определен курс, което задължава централната банка да притежава като резерви съответното количество злато за всяка парична единица, която емитира.

• Обменен златен стандарт – при него валутата на една страна не е обезпечена директно чрез златото, а чрез валутата на друга държава, която от своя страна е свързана с благородния метал. Пример за приложението на този вид златен стандарт е паричната система, въведена на конференцията в Бретън Уудс, при която много страни по света започват да използват щатския долар като обезпечение на валутите си, а доларът е бил обезпечен със злато.

В различни части на света и в различни епохи златото се е използвало като пари (или като обезпечение за паричната единица на съответната територия) паралелно със среброто в биметална платежна система, при която цената на парите, изработени от съответния благороден метал, често са били с фиксиран обменен курс. Обикновено при това действие цената на златото е била надценена спрямо действителната му пазарна, а тази на среброто – подценена, което е довеждало до проявяване на ефектите, описани от Закона на Грешам. При тях среброто е изчезвало от обращение.