Финансов речник

Бейлаут

Дефиниция на думата: (Бейлаут)

Бейлаут е процесът, при който една организация, която обикновено е правителството, влага пари отвън (в случая на правителството – средствата на данъкоплатците или пари, заети от другаде), за да спаси организация, която е заплашена от фалит. Възможно е тази финансова подкрепа да бъде оказана и между две правителства или от една международна организация, каквато е Европейският съюз например, към държава.

Тъй като финансовата инжекция се осъществява отвън от гледна точка на държавата или организацията, която бива подпомагана, в термина присъства частта „аут“ (“out” – англ. „вън“). Затова бейлаут може да бъде съпоставен с термина бейлин.

Бейлаутът може да бъде извършен чрез различни видове инструменти, включително посредством пряка финансова помощ, заем или осигуряване на свеж капитал срещу някакъв вид дългови инструменти (корпоративни акции или облигации или държавни ценни книжа). Когато бейлаутите се осъществяват между държави или между глобална организация, от една страна, и държава, от друга, е възможно да има изисквания и за осъществяването на конкретни оздравителни програми, които да предотвратят необходимостта от оказване на финансова помощ в бъдеще.

Обикновено бейлаути се извършват в случаите, в които една организация или държава може да доведат до системен риск за определена индустрия, система или наднационална организация. В други случаи банкрутът на конкретна организация може да не представлява заплаха за цялата сфера, в която оперира тя, но да носи политически риск, например когато тя е голям работодател. При подобна ситуация може да не е изгодно за властите много хора да бъдат освободени от работа и те да прибегнат до бейлаут за компанията.

Бейлаути се извършват от преди XVIII в., като правителствата в много части на света са спасявали компании с финансова помощ. В най-новата история на Европейския съюз след избухването на Голямата рецесия беше оказана финансова помощ на Гърция в размер на над 360 млрд. долара от три организации – Европейската централна банка, международния валутен фонд и Европейската комисия. В този случай от страната се изискваха различни пакети от регулаторни промени, които трябва да адресират хроничните ѝ бюджетни дефицити и огромната задлъжнялост на правителството, което я доведоха до състояние на технически фалит.